едно помещение с тях и ги чаках да решат как точно да ми прережат гърлото.
Един пристав ни призова към ред и всички станаха, за да почетат влизането на
съдията.
98
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Моля, седнете - каза той.
Зачакахме Лупъс да прегледа документите. След като свърши, той намести очилата
си и рече:
- Това е молба за смяна на мястото на процеса, пода
дена от зашитата. Мистър Уилбанкс, с колко свидетели
разполагате?
- Горе-долу половин дузина. Ще видим как ще тръгнат
нещата.
- А обвинението?
Нисък закръглен мъж с къса коса и черен костюм скочи на крака и заяви:
- Приблизително толкова.
Казваше се Ърни Гадис и от дълги години работеше на хонорар като прокурор из
областта. Иначе си беше от окръг Тайлър.
- Не искам да вися тук цял ден - измърмори Лупъс, ся
каш ставаше въпрос за следобеден голф. - Извикайте пър
вия си свидетел, мистър Уилбанкс.
- Мистър Уолтър Пикард.
Както можеше да се очаква, името бе непознато за мнозина, този път дори и за
Баги. По време на предварителния разпит бе установено, че е живял в Карауей
повече от двайсет години, че всяка неделя е ходил на църква, а всеки четвъртък -
в ротарианския клуб. Притежавал малка фабрика за мебели.
- Сигурно купува дървесина от Паджит - прошепна
Баги.
Жена му била учителка. Той тренирал отбор от Малката лига по бейзбол и работел с
бойскаути. Лусиен задаваше въпрос след въпрос и майсторски внуши на всички
присъстващи, че мистър Пикард добре познава съгражданите си.
Карауей беше малко градче на трийсетина километра от Клантън. Спот не му бе
обръщал особено внимание и затова продавахме малко вестници там. Рекламите бяха
още по-оскъдни. Обзет от младежки ентусиазъм, вече си представях разрастването
на своята империя. Мислех си, че един малък седмичник в Карауей би продавал по
хиля-Да бройки.
Страница 38
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
99
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Кога за пръв път научихте за убийството на мис Ка-селоу? - попита Уилбанкс.
- Два-три дни след като то бе извършено - отвърна
мистър Пикард. - Понякога новините стигат бавно до Ка-
рауей.
- Кой ви каза?
- Една от служителките ми. Нейният брат живее в
Бийч Хил, където е станало убийството.
- Чухте ли дали някой е бил арестуван във връзка с
убийството? - попита Лусиен. Кръстосваше залата като
отегчен котарак. Уж прави всичко по навик, но всъщност
нищичко не изпуска.
- Да, имаше слух, че един от младите Паджит е бил
арестуван.
- Потвърди ли се по-късно този слух?
-Да-
- Как?
- Видях репортажа във Форд Каунти Таймс". Имаше
голяма снимка на Дани Паджит на първа страница, точно
до голямата снимка на Рода Каселоу.
- Четохте ли репортажите в Таймс"?
-Да-
- И създадохте ли си мнение за вината или невинност
та на мистър Паджит?
- На мен ми изглеждаше виновен. На снимката ризата
му беше цялата в кръв. Лицето му беше поместено точно
до това на жертвата, нали разбирате, едно до друго бяха.
Заглавието беше огромно и гласеше нещо от рода на Да
ни Паджит арестуван за убийство".
- И вие предположихте, че е виновен?
- Нямаше как да си помисля друго.
- Каква бе реакцията към убийството в Карауей?
- Възмущение и шок. При нас животът е спокоен.
Убийствата са рядкост.
- Според вас дали като цяло хората в Карауей вярват,
че Дани Паджит е изнасилил и убил Рода Каселоу?
- Да, особено след начина, по който вестникът отрази
100
новината. -Усещах погледи от всички посоки, но продължавах да си повтарям, че не
сме направили нищо нередно. Хората подозираха Дани Паджит, защото проклетото
копеле беше извършил престъпленията.
- Според вас дали мистър Паджит може да бъде съден
справедливо в окръг Форд?
-Не.
- Защо смятате така?
- Той вече бе съден и осъден от вестника.
- Смятате ли, че повечето от вашите приятели и съсе
ди в Карауей споделят мнението ви?
-Да-
- Благодаря ви.
Мистър Ърни Гадис скочи на крака, хванал адвокатския си бележник като оръжие.
- Казвате, че сте в мебелния бизнес, нали така, мистър
Пикард?
- Да, точно така.
- Местна дървесина ли купувате?
-Да.
- От кого?
Пикард прехвърли тежестта си върху другия крак и се замисли.
- Братя Гейтс",Хендерсън", Тифи", Войлс и сино
ве", може би още две-три фирми.
- Семейство Паджит притежават Войлс" - прошепна
ми Баги.
- Купувате ли дървесина от Паджит?
- Не, сър.
- А преди купували ли сте?
- Не, сър.