всичко ми звучеше абсурдно.
- Оръжие. Имате ли оръжие?
- Да.
- Бихте ли ми го дали, моля?
- Ъъъ, то е в колата. - Повечето зрители намериха то
ва за смешно. Очевидно в щата Мисисипи не можеш да
свидетелстваш, ако си въоръжен. Поредното глупаво пра
вило. Секунди по-късно правилото ми се струваше напъл
но оправдано, тъй като, ако имах оръжие, сто на сто щях
да стрелям в посока към Лусиен Уилбанкс.
След това се заклех да говоря истината и Уилбанкс започна да се разхожда
напред-назад. Тълпата зад него изглеждаше още по-голяма. Започна доста любезно с
някои
104
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
предварителни въпроси за мен и за купуването на вестника. Успях да му отговоря
правилно, макар да се отнасях подозрително към всяко питане. Той биеше нанякъде, но нямах представа накъде.
На зяпачите, изглежда, им харесваше. Внезапната ми покупка на Таймс" все още
предизвикваше интерес и дискусии, а сега аз се бях оказал пред очите на всички, за да осветля въпроса официално и под клетва.
След няколко минути любезности мистър Гадис който вероятно бе на моя страна, след като Уилбанкс бе срещу мен се изправи и запита:
- Ваша светлост, всичко това е много любопитно. Но
каква се цели с него?
- Добър въпрос. Мистър Уилбанкс?
- Почакайте малко, ваша светлост.
Лусиен извади няколко броя на Таймс" и ги раздаде на мен, Гадис и съдията. После
ме погледна и каза:
- Съвсем между другото, мистър Трейнър, колко або
нати има вестник Таймс" в момента?
- Около четири хиляди и двеста - отвърнах аз с из
вестна гордост. По време на фалита Спот бе слязъл до хи
ляда и двеста.
- А колко броя се продават по будките?
- По груби сметки хиляда.
По груби сметки дванайсет месеца по-рано аз живеех на третия етаж на общежитието
в Сиракюс, щата Ню Йорк, мярвах се от време на време на лекции, борех се с
всички сили на фронта на сексуалната революция, пиех несметни количества
алкохол, пушех марихуана, спях до обяд когато си поисках и тичах да се раздвижа
на някоя ан-тивоенна демонстрация, където крещях срещу полицията. Мислех си, че
Страница 41
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
имам проблеми. Как бях стигнал от там до свидетелския стол в Окръжния съд на
Клантън, не ми беше много ясно.
И все пак в този повратен момент в кариерата ми ме гледаха неколкостотин мои
съграждани и абонати. Не беше моментът да изглеждам уязвим. .
105
ДЖОН ГРИШАМ
- Ккъв процент от тиража ви се продава в окръг
Форд, мистър Трейнър? - попита той небрежно, сякаш си
бъбрехг^е за работа на чаша кафе.
- Н^ практика целият. Не разполагам с точните цифри.
- Е Добре, имате ли разпространители извън окръга?
-Не.
Мистър Гадис направи още един неуспешен опит да ме
избави-
- Ваша светлост, каква е целта на всичко това? - из
прави ^е той.
Изведнъж Уилбанкс извиси глас и вдигна пръст към тавана.
- 1?:их заявил, ваша светлост, че потенциалните съдеб
ни заседатели в този окръг са били отровени от сензаци
онния стил да отразяване на новините, наложен от Форд 1
Каунтй Таймс". За щастие този вестник не се разпростра-
нява 0 чете Р други части на щата - и не случайно. Мисля,
че би било йе само справедливо, но и направо задължител-
но деДото да се гледа в друг град. 1
Дуълата отровени" промени драматично тона на заседа- 1 нието Тя ме засегна и
изплаши; за пореден път се запитах дали не съм сторил нещо нередно. Погледнах
към Баги за утеха но той се криеше зад седналата пред него дама.
- Какво е справедливо и задължително ще реша аз, мистър Уилбанкс. Продължавайте
нататък - скастри го
съди Лутс.
страница.
- Обръщам внимание на снимката на моя клиент - каза той. - Кой я е правил?
-^ Нашият фотограф мистър У айли Мийк.
-^ Кой взе решение да я поместите на първа страница?
- Аз.
-- А размерът? Кой определи размера?
- Аз.
^ Не ви ли хрумна, че може да бъдете обвинени в търсен^ на лесна сензация?
106
г Уилбанкс вдигна вестника и посочи първата
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Право в десятката. Какво друго търсех, ако не сензация?
- Не - отговорих хладнокръвно аз. - По случайност
това е единствената снимка на Дани Паджит, с която раз
полагаме. По случайност той е единственият обвинен в
това престъпление. Публикувахме снимката. Ако трябва,
бих я публикувал отново.
Сам се учудих на надменния си тон. Погледнах към Хари Рекс и видях една от
заканителните му усмивки. Той ми кимаше. Дай им да се разберат, момче.
- Значи според вас публикуването на тази снимка бе