нестихващия дъжд.
Както обикновено аз си признах, че никога не съм ял задушено, така че мис Кали
най-подробно ми описа рецептата. Вдигна капака на голямата метална тенджера в
средата на масата и затвори очи, докато силният аромат се издигаше нагоре. Бях
буден само от час, но в този момент бях готов да изям покривката.
Това било най-простата й гозба, каза тя. Вземаш един говежди бут, оставяш
сланината по него, слагаш го на дъното на тенджерата и го покриваш с пресни
картофи, лук, ряпа, моркови и цвекло; добавяш малко сол, пипер и вода, пускаш го
на слаба фурна и изчакваш пет часа. Тя напълни чинията ми с говеждо и зеленчуци
и покри всичко това с гъст сос.
- Цвеклото придава на всичко червеникав оттенък -
обясни тя.
Попита ме дали искам да кажа молитвата, но аз отклоних поканата. Отдавна не се
бях молил. Тя бе далеч по-подходяща от мен. Пое ръцете ми и двамата затворихме
очи. Докато разговаряше с небето, дъждът почукваше по ламаринения покрив над
главите ни.
- Къде е Исо? - попитах аз.
113
ДЖОН ГРИШАМ
- На работа. Понякога успява да се измъкне за обяд,
понякога не. - Изглеждаше замислена за нещо и най-на-
края попита: - Мога ли да ви задам един малко личен въ
прос?
- Да, предполагам.
- Вие християнин ли сте?
- Да, струва ми се. Майка ми ме водеше на църква по
Великден.
Този отговор явно не я удовлетвори. Каквото и да търсеше, не беше това.
- Коя църква?
- Епископалната. Сейнт Люк" в Мемфис.
- Не съм сигурна дали имаме такава в Клантьн.
- Аз поне не съм виждал. - Не че бях търсил настой
чиво Божия храм. - Вие на каква църква ходите?
- Църквата на Бога в Христа - отвърна бързо тя и ця
лото й лице се озари. - Пастор ми е преподобният Търс-
тън Смол, прекрасен Божи служител. И невероятен про
поведник. Трябва да дойдете да го чуете.
Бях чувал как чернокожите ходят на църква, как прекарват по цяла неделя в храма, как службите се точат до късно вечерта и прекъсват едва когато най-сетне всички
останат без сили. Ясно си спомнях как едва издържах епископалните великденски
литургии, които по закон не можеха да продължават повече от шейсет минути.
- Идват ли бели при вас?
- Само по време на избори. Някои политици почват да
душат като кучета. Дават цял куп обещания.
- За цялата служба ли остават?
- О, не. Твърде заети са.
- Значи може човек да дойде и да си тръгне?
- За вас, мистър Трейнър, да. Ще направим изключе
ние. - Тя се впусна да ми разказва за църквата си, до която
можело да се стигне пешком, и за пожара, който я бил раз
рушил преди няколко години. Пожарната, която, естестве
но, се намирала в бялата част на града, никога не бързала
да се отзове на повикване от черните квартали. Изгубили
114
Страница 45
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
църквата си, но всяко зло за добро. Преподобният Смол събрал паството. В
продължение на три години се срещали в един склад, предоставен им от добрия
християнин мистър Върджил Мабри. Сградата била на една пресечка от главната
улица и на мнозина бели не им се нравело негри да ходят на църква из техните
квартали. Но мистър Мабри държал на своето. Преподобният Смол събрал парите и
три години след пожара прерязали лентата на новия храм, два пъти по-голям от
стария. Сега бил пълен всяка неделя.
Обичах тя да говори. Така имах възможност да ям неспирно, което бе моя
първостепенна грижа. Освен това бях завладян от прецизната й дикция, от
модулацията на гласа и от речника й, който беше на колежанско равнище.
Когато завърши разказа за новата църква, тя ме попита:
- Често ли четете Библията?
- Не - отвърнах аз, клатейки глава и дъвчейки горещо
парче цвекло.
- Никога ли?
Дори не ми хрумна да излъжа.
- Никога.
Това отново я разочарова.
- Колко често се молите?
Помислих за миг и отвърнах:
- Веднъж седмично тук, при вас.
Тя бавно остави вилицата и ножа до чинията и смръщи вежди, сякаш се канеше да
каже нещо изключително.
- Мистър Трейнър, ако вие не ходите на църква, не че
тете Библията и не се молите, не съм дотам сигурна дали
сте християнин.
И аз не бях особено сигурен. Продължих да дъвча, за да не ми се налага да говоря
и да се защитавам.
- Исус е рекъл: Не съдете, за да не бъдете съдени".
Не ми е мястото да съдя чиято и да било душа, но трябва
да призная, че се тревожа за вашата.
Аз също бях разтревожен, но не чак дотам да си прекъсна обяда.
115
ДЖОН ГРИШАМ
- Знаете ли какво се случва с онези, които живеят из-втн Божията воля? - попита