Отговорът беше уклончив. И двете живеели при другата сестра - Джинджър побърза
да ми каже, че е разведена - и били подложени на интензивна терапия. Момченцето
изглеждало горе-долу добре, макар понякога да изпадало в дълги периоди на
мълчание. Момиченцето било много по-зле. Непрекъснато сънувало кошмари за майка
си и отново започнало да се напишква. Често я намирали свита в ембрионална поза
да смуче пръстите си и да стене жално. Докторите експериментирали с различни
медикаменти.
Нито едно от децата не искало да каже на лекарите или на семейството какво е
видяло през онази нощ.
- Видели са майка си изнасилена и намушкана с нож -рече Джинджър и допи първата
бира. Моята беше още наполовина пълна.
Съседната къща изглеждаше така, сякаш мистър и мисис Дийс спяха от няколко дни.
Завихме по покритата с чакъл алея пред онова, което някога представляваше щаст-
150
ДЖОН ГРИШАМ
къв избор, тъй че отидохме до къщата на Хокът, където изкачихме стълбите,
прескочихме котките и влязохме в моя апартамент.
- Да не си въобразиш нещо - рече тя, като захвърли
обувките си и седна на канапето. - Не съм в настроение.
- Нито пък аз.
Тонът й бе почти лекомислен, сякаш съвсем скоро настроението й можеше да се
промени. Нямах нищо против
да изчакам.
Намерих по-студена бира в кухнята и двамата се настанихме така, сякаш смятахме
да говорим до изгрев
слънце.
- Разкажи ми за семейството си - рече тя.
Не беше любимата ми тема, но заради нея можех да направя изключение.
- Братя и сестри нямам. Майка ми почина, когато бях
тринайсетгодишен. Баща ми живее в Мемфис и никога не
напуска старата семейна къща, защото и на него, и на къ
щата им хлопа по някоя дъска. Направил си е кабинет на
тавана и денем, и нощем стои там и търгува с акции и об
лигации. Не знам колко добре се справя, но подозирам, че
загубите са повече от печалбите. Говорим по телефона
веднъж месечно.
- Богат ли си?
- Не, баба ми е богата. Баба ми по майчина линия, Би-
би. Тя ми зае пари, за да купя вестника.
Джинджър се замисли, докато отпиваше от бирата си.
- Бяхме три момичета, сега сме две. Като деца бяхме
доста буйни. Баща ми отиде за яйца и мляко и повече не
се върна. След това майка ми се жени още два пъти, но не
що все не се получаваше. Аз съм разведена. Голямата ми
сестра е разведена. Рода е мъртва. - Тя се протегна и чук-
на бутилката си в моята. - Наздраве за няколко разбити
семейства.
Пихме по случая.
Разведена, без деца, буйна и много симпатична. Нямах нищо против да прекарам
известно време с Джинджър.
152
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Тя ме разпита за окръг Форд и неговите жители - за Лусиен Уилбанкс, клана
Страница 61
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Паджит, шерифа Коули и прочие. Аз говорех ли, говорех и чаках да й дойде
настроението.
Не го дочаках. Някъде след два часа Джинджър се изтегна на канапето, а аз си
легнах самичък.
153
Когато няколко часа по-късно двамата с Джинджър излязохме от къщата, трима от
семейство Хокът - Макс,Уил-ма и Гилма - се въртяха около гаража под моя
апартамент. Предполагам, че искаха да се запознаят. Докато ги представях бодро
един на друг, те я гледаха презрително. Почти очаквах Макс да каже нещо абсурдно
от рода на в договора ви за наем няма клауза за извънбрачен секс". Все пак нищо
обидно не беше изречено и двамата бързо отидохме до редакцията. Джинджър скочи в
колата си и изчезна.
Последният ни брой бе натрупан до тавана в антрето. Грабнах един вестник да го
прегледам набързо. Заглавието беше доста сдържано:
Започна процесът срещу Дани Паджит: заседателите изолирани". Нямаше снимки на
обвиняемия. Вече бяхме публикували достатъчно негови фотографии и аз исках да
пусна голяма снимка следващата седмица, когато евентуално можехме да хванем това
бандитче да излиза от съда със смъртна присъда. С Баги бяхме изпълнили колонките
с чутото и видяното през първите два дни и аз бях особено горд с репортерската
ни работа. Статиите бяха ясни, подплатени с факти, подробни, добре написани и
без следа от сензационност. Самият процес бе достатъчно голяма новина. Пък и да
си призная, вече имах едно наум за опитите да предизвикам сензация. В осем
сутринта съдът и площадът бяха застлани с безплатни броеве на Таймс".
154
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
В сряда сутринта нямаше предварителни схватки. Точно в девет часа заседателите
бяха въведени в залата и Ър-ни Гадис повика следващия си свидетел. Казваше се