най-доброто за края. - И да не забравяме за децата й - рече той, като гледаше в
очите на заседателите. - Те са свидетели на смъртта й. Видели са нещо толкова
ужасно, че ще ги бележи завинаги. Те имат глас в тази зала и този глас
принадлежи на вас.
Съдия Лупъс прочете инструкциите на заседателите и ги изпрати да разсъждават и
разискват. Минаваше пет часът; обичайно по това време магазините около площада
бяха затворени, продавачите и клиентите им отдавна си бяха отишли. Нямаше много
движение и места за паркиране се намираха лесно.
Но не и когато съдебните заседатели се подготвяха да произнесат присъдата!
Повечето зяпачи се въртяха по моравата пред съда, пу-
179
ДЖОН ГРИШАМ
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
шеха, клюкарстваха и се опитваха да предскажат след колко време ще чуем
присъдата. Други се тълпяха в заведенията за късно кафе или ранна вечеря.
Джинджър дойде с мен в редакцията, където седнахме на балкона и наблюдавахме
оживлението край съда. Тя бе емоционално изтощена и искаше само да се махне от
окръг Форд.
- Колко добре познаваш Ханк Хутън? - попита по ед
но време тя.
- Не го познавам. Защо?
- Намери ме по време на обедната почивка. Каза, че
бил близък с Рода и бил сигурен, че не е спяла с когото й
падне, най-малкото пък с Дани Паджит. Отговорих му, че
и за миг не съм повярвала да се е срещала с този боклук.
- Каза ли, че е ходел с нея? - попитах аз.
- Не го каза, но останах с такова впечатление. Докато преглеждах нещата й
седмица и нещо след погребението, намерих името и номера му в телефонния й
бележник.
- Нали познаваш Баги?
-Да.
- Е, Баги живее тук открай време и си мисли, че всич
ко знае. В понеделник в началото на процеса той ми каза,
че Рода и Ханк излизали заедно. Според него Ханк бил
преживял няколко брака и обичал да се изживява като лю
бимец на жените.
- Значи не е женен?
- Мисля, че не. Ще попитам Баги.
- Поне това е утешително - да знам, че сестра ми е
спяла с адвокат.
- Защо да е утешително?
- Не знам.
Беше събула обувките си, а късата й пола се бе вдигнала още по-високо на
бедрата. Погалих ги и мислите ми се понесоха надалеч от процеса.
Но само за миг. Множеството около входа на съда се раздвижи и някой извика нещо
за присъдата".
180
След като разискваха по-малко от час, заседателите бяха готови. Когато
адвокатите и зрителите бяха заели местата си, съдия Лупъс нареди на един пристав
да ги въведе.
Страница 73
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Виновен и още как - прошепна ми Баги, когато вра
тата се отвори и Фаргарсън закуцука начело на групата. -
Бързите присъди винаги са осъдителни.
В интерес на истината Баги бе предсказал разногласия сред заседателите, но не му
го напомних - поне не тогава.
Председателят връчи сгънат лист хартия на пристава, който го подаде на съдията.
Лупъс го разглежда дълго, след което се наведе до микрофона си.
- Моля обвиняемият да стане - рече той.
Дани Паджит и Лусиен се изправиха бавно и тромаво, сякаш наказателният отряд се
прицелваше точно в този момент.
Съдия Лупъс зачете:
- По точка първа, обвинение в изнасилване, съдебните заседатели намират
обвиняемия Дани Паджит за виновен. По точка втора, обвинение в убийство,
съдебните заседатели намират обвиняемия Дани Паджит за виновен.
Лусиен не трепна, а Паджит се опита да се овладее. Той изгледа заседателите с
цялата злъч, на която беше способен, но и те не му останаха длъжни.
- Можете да седнете - каза съдията и се обърна към
заседателите: - Дами и господа, благодаря ви за досегаш
ната ви работа. С това завършихме първия етап на проце
са, при който трябваше да установим вината или невин
ността. Минаваме към углавната фаза, при която ще бъде
те призовани да решите дали обвиняемият ще получи
смъртна присъда или доживотен затвор. Сега вие се връ
щате в хотела си, а съдът се разпуска до утре в девет сут
ринта. Благодаря ви и приятна вечер.
Всичко свърши толкова бързо, че повечето зрители останаха вкаменени за няколко
секунди. Дани Паджит бе изведен, този път с белезници, а семейството му
изглеждаше напълно смаяно. Лусиен Уилбанкс нямаше време да говори с тях.
181
ДЖОН ГРИШАМ
Двамата с Баги отидохме в редакцията, където той се захвана да пише. Имахме
време, но искахме да уловим мига. Само че както често се случваше, Баги сдаде
багажа след половин час, когато уискито си каза думата. Бе почти тъмно, когато