Джинджър се върна; беше с тесни джинси и пусната коса - вид, който сякаш те
подканяше да я заведеш някъде.
Отново спряхме пред магазинчето на Куинси, където пак купих шест бири за из път.
Свалих гюрука; топлият влажен вятър фучеше покрай нас, докато се носехме към
намиращия се на деветдесет минути път Мемфис.
Джинджър не говореше много, а и аз не я разпитвах. Семейството й бе настояло тя
да присъства на процеса. Не бе искала този кошмар. За щастие бе намерила
известна разтуха в мое лице.
Никога няма да забравя онази нощ. Носех се по тъмни и пусти пътища, отпивах от
хладната бира и държах ръката на красивата жена, която бе дошла да ме търси, с
която вече бях спал и определено смятах да спя отново.
Пред нашата сладка романтична връзка оставаше твърде малко време; едва ли не
броени часове. Баги смяташе, че втората фаза на процеса ще отнеме по-малко от
ден, така че делото можеше да свърши утре, в петък. Джинджър нямаше търпение да
напусне Клантън и да отърси праха му от обувките си, а и дума не можеше да става
аз да тръгна с нея. Бях проверил в атласа - Спринг-фийлд, щата Мисури, беше
много далеч, почти на шест часа път. Щеше да ми е трудничко да пътувам, макар че
със сигурност бих се опитал, ако тя го желаеше.
Нещо обаче ми подсказваше, че Джинджър ще изчезне от живота ми тъй бързо, както
се бе появила. Сигурен бях, че у дома си има един-двама приятели, така че аз не
бих бил добре дошъл. А ако ме видеше в Спрингфийлд, би си припомнила Клантън и
свързаните с него ужасни спомени.
Стиснах ръката й и се зарекох да използвам максимално тези последни часове.
182
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
В Мемфис тръгнахме към високите сгради до реката. Най-известният ресторант в
града се наричаше Рандеву", беше собственост на гърци и предлагаше ребърца на
скара. Почти всичката добра храна в Мемфис бе приготвяна или от гърци, или от
италианци.
През 1970 г. центърът на града не беше безопасно място. Паркирах в един гараж и
забързахме по една уличка към входа на Рандеву". Димът от скарите преливаше от
вентилационните шахти и се стелеше като гъста мъгла край околните сгради.
По-апетитен аромат не бях вдъхвал, така че докато слезем по стълбите и влезем в
ресторанта, бях прегладнял до смърт - както впрочем и повечето от останалите
посетители.
В четвъртък маси се намираха по-лесно. Чакахме пет минути и когато извикаха
Страница 74
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
името ми, един келнер ни поведе на зигзаг между масите, през по-малките стаи и
по-на-вътре из подземието. Накрая той ми намигна и ни даде маса за двама в един
тъмен ъгъл. Поръчахме ребърца и бира и се натискахме, докато ги чакахме.
Осъдителната присъда ни донесе огромно облекчение. Всичко друго би било
гражданска катастрофа, а Джинджър би си тръгнала моментално и никога не би
погледнала назад. Всъщност тя пътуваше утре, но за момента беше с мен. Пихме за
присъдата. За Джинджър тя означаваше, че справедливостта е възтържествувала. За
мен, освен всичко друго, значеше още една нощ заедно.
Джинджър яде малко, което ми позволи да довърша ре-бърцата си и да се захвана с
нейните. Разказах й за мис Кали и обедите на верандата, за забележителните й
деца и историята на семейството й. Джинджър намираше мис Кали за възхитителна, също както и останалите единайсет заседатели.
Това възхищение нямаше да продължи дълго.
Както и очаквах, баща ми се беше заврял на тавана, който винаги наричаше
кабинет. Всъщност ставаше въ-
183
ДЖОН ГРИШАМ
прос за последния етаж на викторианската куличка в предния ъгъл на нашата
паянтова и занемарена къща в Мем-фис. Джшщжър искаше да я види, а в мрака тя
изглеждаше много по-внушителна, отколкото на дневна светлина. Намираше се в
прекрасен, много зелен стар квартал, пълен със западащи къщи, собственост на
западащи фамилии, които се държаха на едната благородна бедност.
- Какво прави там горе? - попита тя. Седяхме в кола
та ми, спряна с изключен двигател до бордюра. Престаре
лият шнауцер на мисис Дъкуърт ни лаеше през четири
врати.
- Нали ти казах. Търгува с акции и облигации.
- През ношта?
- Проучва пазара. Никога не излиза.
- И губи пари?
- Във всеки случай не печели.
- Ще идем ли да му кажем здрасти"?
- Не. Само ще се ядоса.
- Кога за последен път си го виждал?
- Преди три-четири месеца.
Последното, което исках да правя в момента, бе да се срещам с баща си. Бях
полудял от страст и нетърпение. Излязохме от града, минахме предградията и
намерихме един Холидей Ин" близо до магистралата.