184
Исо Ръфин ме намери в петък сутринта в коридора пред съдебната зала. Имаше
приятна изненада: трима от синовете му - Ал, Макс и Боби Алберто, Масимо и
Роберто - бяха с него и нямаха търпение да се запознаят с мен. Бях говорил и с
тримата преди месец, докато пишех статията за мис Кали и децата й. Здрависахме
се и разменихме любезности. Те учтиво ми благодариха за приятелството ми с майка
им и за хубавите неща, които бях написал за семейството им. Бяха също толкова
внимателни, мили и сладкодумни като мис Кали.
Бяха пристигнали късно вечерта да й окажат морална подкрепа. Исо бе говорил с
нея само веднъж за цялата седмица - всеки заседател имаше право на едно
телефонно обаждане. Тя се държала, но се притеснявала за кръвното си налягане.
Поприказвахме си, докато зрителите се тълпяха към залата, после тръгнахме
заедно. Четиримата седнаха точно зад мен. Секунди по-късно мис Кали зае мястото
си, погледна ме и видя синовете си. Усмивката й блесна като светкавица. Умората
около очите й изчезна незабавно.
По време на процеса на лицето й бе изписана известна гордост. Тя седеше там, където не бе седял никой чернокож, рамо до рамо със съгражданите си, и за пръв
път в историята на окръга съдеше бял човек. Долавях и лек намек за притеснение
от непознатите води, в които бе нагазила.
Сега, когато я гледаха синовете й, гордостта изпълваше лицето й и не оставяше
място за страх. Мис Кали се-
185
ДЖОН ГРИШАМ
деше по-изправена и макар досега нищо да не й бе убягнало, тя шареше с очи, за
да види всичко и да довърши задачата си.
Съдия Лупъс обясни на заседателите, че на този етап от процеса обвинението
трябва да приведе утежняващи вината обстоятелства в подкрепа на искането си за
смъртно наказание. Защитата трябваше да ги убеди в противното. Едва ли щеше да
отнеме много време. Беше петък; процесът и без това се бе проточил дълго;
заседателите и всички останали в Клантън искаха да се приключи със случая
Паджит", за да могат да се върнат към нормалния живот.
Страница 75
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Ърни Гадис правилно прецени настроението в залата. Той благодари на заседателите
за заслужено произнесената осъдителна присъда и призна, че според него няма
нужда от повече показания. Престъплението бе толкова ужасно, че нямаше накъде
повече да се утежнява. Прокурорът помоли заседателите да си спомнят
покъртителните снимки на Рода в люлката на верандата на мистър Дийс и
свидетелствата на патолога за страшните рани и смъртта й. А също и децата й, моля ви, не забравяйте децата й. Сякаш някой би могъл да ги забрави. Ърни Гадис
пледира пламенно за смъртното наказание. Разказа накратко защо ние, като
истински добри американци, вярваме в него толкова силно. Обясни как то възпира и
наказва. Цитира Светото писание.
После каза, че през почти трийсетгодишната си прокурорска практика в шест окръга
не е виждал дело, което тъй недвусмислено да изисква смъртна присъда. Като
гледах лицата на заседателите, бях убеден, че ще я получи.
В заключение Гадис напомни на заседателите, че в понеделник всеки от тях е бил
избран след обещанието, че ще спазва закона. После им прочете какво гласи той по
отношение на смъртното наказание.
- Обвинението доказа вината на подсъдимия - рече той, като затвори дебелия зелен
юридически сборник. -
186
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Вие намерихте Дани Паджит за виновен в изнасилване и убийство. В такива случаи
законът отрежда смъртно наказание. Ваш дълг е да го присъдите.
Хипнотичната пледоария на Ърни продължи петдесет и една минути. Аз се опитвах да
записвам всичко и в края й усещах, че заседателите биха обесили Дани Паджит не
веднъж, а два пъти.
Според Баги при наказателни дела подсъдимият обикновено излизал пред
заседателите и започвал да ги уверява колко съжалява за престъпленията, които
цяла седмица бил отричал. Почват да плачат и да се молят - бе казал Баги. -
Голям цирк става."
Но след вчерашното фиаско Паджит нямаше как да се обърне към заседателите.
Затова Лусиен призова майка му Лети Паджит. Тя бе петдесетгодишна жена с приятни
черти и къса сивееща коса; бе облечена в черна рокля, сякаш вече жалееше за сина
си. Водена от Лусиен, тя несигурно започна разказа си, който изглеждаше
пресметнат до всяка пауза в интонацията й. Описа ни малкия Дани, който ловял
риба всеки ден след училище, счупил си крака при падане от къщата на дървото и
спечелил състезанието по правопис в четвърти клас. По онова време никога не се