забърквал в нищо нередно, абсолютно нищичко. Всъщност докато растял, Дани не й
носел никакви неприятности, само радост. Двамата му батковци вечно забърквали
някакви каши, но не и Дани.
Показанията бяха толкова глупави и пристрастни, че звучаха направо смешно. Все
пак сред свидетелите имаше три майки - мис Кали, мисис Барбара Болдуин и мисис
Максин Рут - и Лусиен се бе прицелил в една от тях. Трябваше му само един глас.
Както можеше да се очаква, не след дълго мисис Паджит избухна в сълзи. Не можела
да повярва, че синът й е извършил такова ужасно престъпление, но ако
заседателите смятали така, тя щяла да се опита да го приеме. Но защо да й го
отнемат? Защо да убиват момченцето й? Какво би спечелил светът от смъртта му?
187
ДЖОН ГРИШАМ
Болката й беше истинска. Чувствата й бяха мъчителни и трудни за гледане, за
издържане. Всяко човешко същество би изпитало съчувствие към майка, която скоро
ще загуби детето си. Накрая тя рухна на свидетелския стол, а Лусиен я остави да
хлипа. Онова, което бе започнало като сковано представление, завърши като
покъртителна молба за състрадание и накара повечето заседатели да сведат очи и
да забият поглед в пода.
Лусиен каза, че няма други свидетели. Двамата с Ърни направиха кратки обобщения
и в единайсет сутринта заседателите отново се оттеглиха да разискват.
Джинджър се изгуби в тълпата. Отидох в редакцията да я чакам, но тъй като тя не
се появи, пресякох площада и влязох в кантората на Хари Рекс. Той изпрати
секретарката си за сандвичи, които изядохме в задръстената с какво ли не
заседателна зала. Също като повечето адвокати в Клантън, през по-голямата част
от седмицата той киснеше в съда да слуша дело, което не го касаеше финансово.
- Твойто момиче ще удържи ли? - попита той.
- Мис Кали ли?
- Да. Какво мисли за газовата камера?
- Нямам представа. Не сме говорили за това.
- Тя ни притеснява, също както и онова проклето сака
то момче.
Хари Рекс се бе вживял в делото така, сякаш работеше за Ърни Гадис и щатските
власти. Но той не бе единственият адвокат в Клантън, който тайно съдействаше на
Страница 76
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
обвинението.
- Отне им по-малко от шейсет минути, за да го при
знаят за виновен - казах аз. - Това не е ли добър знак?
- Може би, но заседателите правят странни неща, ко
гато дойде време да се подписва смъртна присъда.
- Е, и? Значи ще получи доживотна. От това, което чу
вам за затвора в Парчман, може и да е по-лошо от газова
та камера.
188
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Само че доживотната не е доживотна, Уили - рече
той и си изтри лицето с книжна салфетка.
Оставих сандвича си, а той отново отхапа от своя.
- А какво е тогава? - попитах аз.
- Десет години, може и по-малко.
Опитах се да проумея.
- Искаш да кажеш, че в щата Мисисипи доживотната
присъда е десет години?
- Именно. След десет години, по-малко при добро
държане, убиец с доживотна присъда може да бъде пус
нат. Абсурдно, не мислиш ли?
- Но защо...
- Не се опитвай да го разбереш, Уили, просто законът
е такъв. Черно на бяло от петдесет години. По-лошото е,
че заседателите не го знаят. И не можем да им кажем. Ис
каш ли зелева салата?
Поклатих глава.
- Почитаемият Върховен съд постанови, че ако заседа
телите знаят какво всъщност представлява доживотната
присъда, ще са по-склонни да отредят смъртно наказание.
Това било несправедливо към обвиняемите.
- Значи доживотната е десет години - промълвих аз. В
Мисисипи магазините за алкохол са затворени в деня на
изборите, сякаш в противен случай гласоподавателите ще
се напият и ще изберат не когото трябва. Още един неве
роятен закон.
- Именно - рече Хари Рекс и довърши сандвича си с
една огромна хапка. После смъкна някакъв плик от една
лавица, отвори го и плъзна към мен голяма черно-бяла
фотография. - Спипах те, мой човек - засмя се той.
На снимката излизах бързешком от мотелската стая на Джинджър в четвъртък
сутринта. Изглеждах уморен, махмурлия и виновен за нещо си, но също и странно
доволен.
- Кой я е правил? - попитах аз.
- Едно от момчетата ми. Работил по някакво бракораз
водно дело, видял комунистическата ти кола да спира она
зи нощ и решил да се позабавлява.
189
ДЖОН ГРИШАМ
- Не е бил само той.
- Страхотно парче. Опитал се да снима през завесите,
но не можел да намери подходящ ракурс.
- Искаш ли автограф върху снимката?