- Просто я запази.
След три часа разисквания заседателите подадоха бележка на съдия Лупъс. Били
стигнали до задънена улица. Съдията обяви край на почивката и ние хукнахме през
улицата.
Когато заседателите не можеха да стигнат до единодушно решение, по закон съдията
издаваше доживотна
присъда.
Обзета от страх, публиката чакаше заседателите. Вътре ставаше нещо нередно. Нима
кланът Паджит най-после бе намерил слабото им място?
Мис Кали бе с каменно лице; за пръв път я виждах такава. Мисис Барбара Болдуин
очевидно бе плакала. Няколко от мъжете създаваха впечатлението, че досега са
участвали в юмручен бой и нямат търпение да продължат. Председателят се изправи
и нервно обясни на съдията, че заседателите са на различно мнение и през
последния час не са постигнали никакво съгласие. Не вярвал да постигнат
единодушна присъда, а всички били готови да се прибират по домовете си.
След това съдия Лупъс запита всеки от заседателите дали смята, че е възможно да
Страница 77
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
стигнат до единодушна присъда. Единодушният отговор беше не".
Усещах как сред публиката се надига гняв. Хората се въртяха и шушукаха, а това
определено не помагаше на заседателите.
Тогава съдия Лупъс изнесе онова, което Баги по-късно описа като гражданско
поръчение" - импровизирана лекция колко е важно да следваш закона и да спазваш
дадените при подбора на заседателите обещания. Беше строго и дълго
предупреждение, изпълнено с немалка доза отчаяние.
190
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Не проработи. Два часа по-късно смаяната зала слушаше, докато съдия Лупъс отново
питаше заседателите - отново със същия резултат. Той им благодари неохотно и ги
отпрати.
Когато те заминаха, той нареди на Дани Паджит да пристъпи напред и му дръпна
такова порицание, че кожата ми настръхна. Нарече го изнасилвач, убиец,
страхливец, лъжец и най-лошото - крадец, отнел от две малки дечица единствения
им родител. Беше унищожителна, смазваща тирада. Опитах се да я запиша дума по
дума, но не се сдържах и спрях, за да слушам. И бесен уличен проповедник не би
ругал така безжалостно греха.
Ако имаше власт, би го осъдил на смърт, при това бърза и болезнена.
Но законът си беше закон и той трябваше да го спазва. Произнесе доживотна
присъда и нареди на шериф Коули незабавно да го отведе в щатския затвор в
Парчман. Коули щракна белезниците и отведе Паджит.
Лупъс удари с чукчето си и изскочи от залата. Някъде в дъното почна бой: един от
чичовците на Дани бе налетял на Док Кръл, местен бръснар и луда глава. Край тях
бързо се събра тълпа; няколко души започнаха да ругаят Па-джитовци и да им
казват да се връщат на острова си.
- Стойте си в блатото - не спираше да крещи един от тях.
Помощник-шерифите ги разтърваха и членовете на семейство Паджит напуснаха
залата. Публиката постоя малко, сякаш делото не бе приключило и справедливостта
не бе въздадена докрай. Имаше гняв и псувни, а аз започнах да разбирам как се е
зародил линчът.
Джинджър не се появи. Беше казала, че ще мине през редакцията да се сбогува, но
очевидно бе променила решението си. Представях си как кара бързо в нощта, плаче, проклина и брои километрите до границата на Мисисипи. Кой можеше да я вини?
191
ДЖОН ГРИШАМ
Нашият тридневен флирт бе стигнал до внезапен край, който и двамата очаквахме, без да го признаем. Не можех да си представя пътищата ни някога да се пресекат
отново, а и дори това да станеше, след два-три тура в леглото животът отново
щеше да отвлече вниманието ни в различни посоки. Тя щеше да мине през много
мъже, преди да намери нещо по-трайно. Седях на балкона пред кабинета си и я
чаках да паркира долу, макар да знаех, че сигурно вече е в Арканзас. Бяхме
започнали деня заедно в леглото, горящи от нетърпение да се върнем в съда и да
чуем как убиецът на сестра й получава смъртната си присъда.
В разгорещението си започнах да пиша редакционна статия за изхода от делото.
Трябваше да бъде унищожителна атака срещу наказателните закони на щата. Да бъде
честна и искрена и да се хареса на читателите.
Исо се обади и ме прекъсна. Беше в болницата с мис Кали и ме помоли да побързам.
Припаднала, докато влизала в колата пред съда. Исо и тримата й синове я докарали
тук, и слава богу. Кръвното й било опасно високо и докторът се притеснявал от
удар. След няколко часа обаче се бе стабилизирала и прогнозите бяха по-добри.
Подържах за кратко ръката й, казах й колко се гордея с нея и така нататък.