Всъщност исках да ми разкаже какво се е случило по време на разискванията.
Никога нямаше да науча.
Пих кафе с Ал, Макс, Боби и Исо до полунощ в барчето на болницата. Мис Кали не
бе казала и пума за дискусиите между заседателите.
Разговаряхме за тях, за техните братя, сестри и деца и за това какво е било да
израснеш в Клантън. Чух толкова истории, че едва не извадих химикалка и
бележник.
20
През първите шест месеца от живота си в Клантън обикновено бягах някъде за
уикендите. Като изключим редките ярешки сбирки у Хари Рекс и един ужасен
коктейл, който напуснах двайсет минути след пристигането си, нямах никакъв
социален живот. На практика всички младежи на моята възраст бяха женени и
тяхната идея за купон беше сладолед за вечеря" в някоя от безбройните църкви в
града в събота. Повечето от онези, които отиваха в колеж, не се завръщаха.
От скука понякога прекарвах уикендите в Мемфис, обикновено в апартамента на
някой приятел и почти никога вкъщи. На няколко пъти отскачах до Ню Орлиънс, където живееше едно старо гадже от гимназията и ходеше от купон на купон. Но в
Страница 78
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
крайна сметка Таймс" беше мой, поне за близкото бъдеще. Аз живеех в Клантън.
Трябваше да свикна с живота в малкия град с всичките му скучни уикенди.
Вестникът стана мое убежище.
В съботата след обявяването на присъдата отидох там около обяд. Имах да записвам
няколко истории за процеса, а освен това редакционната ми статия далеч не беше
довършена. На пода до входната врата лежаха седем писма. Това бе традиция на
вестника от години. В редките случаи, когато нещо написано от Спот предизвикваше
реакция у читателите, писмата до редактора най-често бяха пуснати на ръка под
входната врата.
Четири бяха подписани, три анонимни. Две бяха напечатани на машина, останалите
бяха надраскани на ръка;
192
193
ДЖОН ГРИШАМ
едно почти не се четеше. И седемте се възмущаваха, че Дани Паджит се е отървал с
доживотна присъда. Кръво-жадността на града не ме учудваше. Удивяваше ме фактът, че и седемте споменаваха мис Кали. Първото бе напечатано на машина и
неподписано. То гласеше:
Уважаеми г-н редактор,
Нашият град преживява ново падение, щом хора като Дани Паджит мога да изнасилват
и у биват безнаказано. Присъствието на негърка сред заседателите трябва да ни
припомни факта, че тези хора не мислят като спазващите закона бели.
Мисис Едит Каравел от Бийч Хил пишеше с красив почерк:
Уважаеми г-н редактор,
Живея на километър и половина от мястото на убийството. Имам двама тийнейджъри.
Как да им обясня присъдата? В Библията се казва око за око ". Предполагам, че
това не важи в нашия окръг.
Друг анонимен автор пишеше на парфюмирана розова хартия с цветя по бордюра: Уважаеми господин редактор,
Виждате какво става, когато черни заемат отговорни длъжности. Ако всички
заседатели бяха бели, те щяха да изпратят Паджит на смърт. Сега Върховният съд
ни казва, че черни трябва да учат децата ни, да пазят улиците ни и да
кандидатстват за обществена служба. Бог да ни е на помощ.
Като редактор и собственик, и издател можех изцяло да контролирам какво се
печата в Таймс". Можех да редактирам писмата, да ги игнорирам или да избера кои
искам да пусна. Писмата по спорни въпроси и събития раз-
194
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
духваха огъня и бунеха духовете. Освен това продаваха вестника, защото нямаше
къде другаде да излязат. Те бяха абсолютно безплатни и позволяваха на всички да
изкажат мнението си.
Докато четях първата вълна, реших да не пускам нищо, което би навредило на мис
Кали. Ядосах се на презумпцията, че тя е виновна за разногласията сред
заседателите, обявили се против смъртната присъда.
Защо градът толкова държеше да хвърли вината за непопулярното решение върху
единствената чернокожа сред заседателите? При това без никакви доказателства?
Зарекох се да разбера какво всъщност е станало по време на разискванията и
веднага се сетих за Хари Рекс. Разбира се, Баги щеше да се дотътри в понеделник
с обичайния си махмурлук и с претенцията да знае какво точно е разединило
заседателите. Най-вероятно щеше да сгреши. Ако някой можеше да се добере до
истината, това беше Хари Рекс.
Уайли Мийк се отби да ми разкаже градските клюки. Хората в кафенетата се
горещели. Паджит" била мръсна дума. Лусиен Уилбанкс будел презрение, но това не
бе новина. Шериф Коули можеше да се пенсионира, защото нямало да събере и
петдесет гласа. Двама негови конкуренти вече вдигали шум, а изборите били след