половин година.
Според една версия единайсет гласували за газовата камера и само един се опънал.
Сигурно негрото", казал някой, давайки глас на преобладаващото настроение в
Чайната около седем сутринта. Пазилият заседателната зала помощник-шериф уж бил
подшушнал на нечий познат, че гласовете били шест на шест, но към девет часа
никой не вярвал в това. Тази сутрин около площада се развивали две теории.
Според едната мис Кали объркала всичко просто защото била черна; според другата
семейство Паджит напълнили джобовете на двама-трима от заседателите, също както
постъпили с онази лъжлива кучка" Лидия Винс.
195
ДЖОН ГРИШАМ
Според Уайли втората теория имала повече поддръжници от първата, макар че
мнозина изглеждали готови да повярват на всичко. Започвах да разбирам, че от
клюките в Чайната няма голяма полза.
Страница 79
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Късно в събота следобед пресякох линията и бавно минах през негърския квартал.
Улиците гъмжаха от деца на велосипеди и ентусиазирани баскетболистчета;
верандите бяха претъпкани с хора, от отворените врати на баровете се носеше
музика, а мъжете пред магазините се смееха. Всички бяха излезли навън, сякаш се
разкършваха преди строгите норми на съботната вечер. Хората ми махаха и зяпаха
след мен, заинтригувани по-скоро от малката ми кола, отколкото от бледата ми
кожа.
Верандата на мис Кали бе пълна. Ал, Макс и Боби бяха там с преподобния Търстън
Смол и още някакъв добре облечен църковен настоятел. Исо бе в къщата да се грижи
за жена си. Тя бе изписана сутринта със строги инструкции да лежи три дни и да
не пипва нищо. Макс ме заведе в спалнята й.
Мис Кали седеше в леглото, подпряна с възглавници, и четеше Библията. Когато ме
видя, тя се усмихна и каза:
- Мистър Трейнър, колко мило от ваша страна, че дой
дохте. Моля, седнете. Исо, донеси на мистър Трейнър чай.
Както винаги, Исо скочи да изпълни нарежданията й. Седнах на неудобен дървен
стол до леглото й. Съвсем не ми изглеждаше болна.
- Много съм притеснен за обяда в четвъртък - започ
нах аз и двамата избухнахме в смях.
- Ще готвя - увери ме тя.
- Не, няма. Имам по-добра идея. Аз ще донеса храната.
- Защо ли това ме тревожи?
- Ще я купя отнякъде. Нещо по-леко, например санд
вичи.
- Един сандвич ще ми дойде добре - рече тя и ме по
тупа по коляното. - Доматите ми скоро ще узреят.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
После спря да ме тупа и да се усмихва и за момент извърна очи.
- Не се справихме с положението, нали, мистър Трей
нър? - Думите й бяха изпълнени с тъга и безсилие.
- Присъдата не се приема с радост - казах аз.
- Не това исках - рече тя.
Години наред нямаше да чуя от нея нищо повече по въпроса за разискванията.
По-късно Исо ми каза, че другите единайсет заседатели се заклели в Библията да
не говорят за решението си. Мис Кали отказала да се закълне в Библията, но дала
дума да пази тайните им.
Оставих я да си почива и отидох на верандата, където в продължение на няколко
часа слушах синовете й и техните гости да си говорят за живота. От време на
време се отнасях и слушах звуците на негърския квартал в събота вечер.
Преподобният Смол и настоятелят си тръгнаха. На верандата останаха само членове
на семейство Ръфин. Накрая разговорът стигна до процеса, присъдата и реакцията
от тази страна на линията.
- Наистина ли Паджит заплаши заседателите? - попи
та ме Макс. Аз му разказах какво се бе случило, а Исо до
бавяше акценти където трябваше. Момчетата бяха също
толкова шокирани, колкото и очевидците.
- Слава богу, че е в затвора до живот - рече Боби и аз
не посмях да им кажа истината. Те бяха изключително
горди с майка си, впрочем както винаги.
Беше ми писнало от този процес. Тръгнах си към девет. Карах бавно и безцелно из
негърския квартал, бях сам и тъгувах за Джинджър.
Дни наред Клантън негодуваше срещу присъдата. Получихме осемнайсет писма до
редакцията, шест от които пуснахме в следващия брой. Половината бяха посветени
на процеса и това. естествено, допълнително разбуни духовете.
196
197
ДЖОН ГРИШАМ
Лятото се точеше, а градът сякаш не спираше да говори за Дани Паджит и Рода
Каселоу.
И тогава внезапно делото мина в историята. Изведнъж с едно мигване, буквално за
по-малко от двайсет и четири часа, процесът беше забравен.
Хората от двете страни на линията имаха много по-важни проблеми. И по-големи
тревоги.