198
ВТОРА ЧАСТ
21
С решително постановление, което не оставяше място за съмнения или отлагане, съдът нареди незабавното прекратяване на двойната училищна система. Никакви
протакания, дела и обещания повече. Моментална интеграция. Клантън бе стъписай
Страница 80
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
като всеки друг южняшки град.
Хари Рекс ми донесе становището на съда и се опита да ми обясни тънкостите.
Всъщност не беше дотам заплетено. Всеки училищен район трябваше незабавно да
приеме план за десегрегация.
- Това ще продаде доста вестници - предсказа той със затъкната в устата
незапалена пура.
Из града незабавно се насрочиха всякакви митинги, а аз отразих повечето от тях.
През една знойна вечер в средата на юли се състоя открито събрание във
физкултурния салон на гимназията. Скамейките бяха претъпкани, игрището - покрито
със загрижени родители. Мистър Уолтър Съливан, адвокатът на Таймс", служеше и за
адвокат на училищното настоятелство. Той говореше най-много, защото длъжността
му не беше избираема. Политиците предпочитаха да се крият зад него. Без всякакви
заобикалки Съливан заяви, че след шест седмици училищната система в окръга ще
бъде отворена и напълно десегреги-рана.
По-малко събрание се проведе в училището за черно-кожи на Бърли Стрийт. Двамата
с Баги бяхме там заедно с Уайли Мийк, който правеше снимки. И тук мистър Съливан
обясни на събралите се какво предстои да се случи. На два пъти думите му бяха
прекъсвани от аплодисменти.
201
ДЖОН ГРИШАМ
Разликата между двете събрания беше поразителна. Белите родители бяха ядосани и
изплашени, дори видях няколко жени да плачат. Съдбовният ден най-сетне бе
настъпил. В училището за цветнокожи цареше усещането за победа. Родителите бяха
загрижени, но и въодушевени от мисълта, че децата им най-после ще учат в
по-добрите учебни заведения. Макар още много да изоставаха откъм жилища, работа
и здравеопазване, интеграцията в държавните училища бе огромна стъпка напред в
борбата им за граждански права.
Мис Кали и Исо бяха там. Съседите им се отнасяха към тях с голямо уважение.
Преди шест години двамата бяха повели Сам през входната врата на училището за
бели и го бяха хвърлили на лъвовете. В продължение на три години той бил
единственото цветнокожо дете в класа си и това се бе отразило на семейството му.
Сега всичко придобиваше смисъл, поне за тях. Сам не беше тук, за да го
интервюирам.
Освен това имаше събрание в Първа баптистка църква. Само бели, и все от
по-заможната част на средната класа. Организаторите събираха пари за строеж на
частна академия, а сега изведнъж задачата им стана още по-спешна. Присъстваха
няколко лекари и адвокати, както и повечето членове на местния голф клуб.
Очевидно децата им бяха твърде специални, за да ходят на училище с цветнокожи.
Бързо съставиха план да започнат занятия в изоставената фабрика на юг от града.
Сградата щеше да бъде наета за една-две години, докато приключи кампанията им за
набиране на капитал. Бързаха да наемат учители и да поръчат учебници, но като че
ли най-належащата им грижа -освен старанието им да избягат от негрите - бе
сформирането на футболен отбор. От време на време се усещаше истерия, сякаш
75-процентната бяла училищна система представляваше страшна заплаха за децата
им.
Написах дълги репортажи и пуснах крещящи заглавия. Хари Рекс беше прав:
вестниците се продаваха. Всъщност
202
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
към края на юли тиражът ни беше минал пет хиляди - наистина зашеметяващ поврат.
След Рода Каселоу и десе-грегацията започвах да прозирам нещо от онова, което
моят приятел Ник Дийнър ми бе казал още в Сиракюс: Добрият местен седмичник не
печата вестници, а пари."
Имах нужда от новини, а такива в Клантън невинаги се намираха. При по-постна
седмица разтягах локуми за последните перипетии при обжалванията на Паджит.
Обикновено статията ми беше долу на първа страница и звучеше така, сякаш
младежът можеше да си тръгне от Парч-ман всеки момент. Не съм сигурен доколко на
читателите ми им пукаше. В началото на август обаче вестникът отново набра
инерция, когато Дейвид Бас Плямпалото ми обясни ритуалите на училищния футбол.
Уилсън Кодъл изобщо не се интересуваше от спорт, в което нямаше нищо лошо освен
факта, че всички останали в Клантън живееха, за да гледат Кугарс" в петък вечер.
Кодъл бе избутал Плямпалото до последните страници на вестника и рядко пускаше
фотографии. Аз обаче надуших парите и Кугарс" станаха първокласна новина.