Моята футболна кариера бе приключила в девети клас в ръцете на садистичния бивш
морски пехотинец, нает, кой знае защо, за треньор от малкото ми основно училище.
През август климатът в Мемфис е тропически; футболните тренировки би трябвало да
са забранени със закон. Аз бягах напред-назад по тренировъчното игрище в пълно
снаряжение, с шлема и всичко останало, при трийсет градусова жега и висока
влажност, а треньорът неизвестно защо отказваше да ни даде вода. Непосредствено
Страница 81
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
до игрището се намираха тенис кортовете и когато спрях да повръщам, аз се
загледах към тях и видях две момичета да разменят топки с две момчета.
Присъствието на нежния пол беше много приятно, но вниманието ми бе приковано от
големите бутилки студена вода, от която всички отпиваха когато си поискат.
203
ДЖОН ГРИШАМ
Зарязах футбола в полза на тениса и момичетата и за миг не съжалих за решението
си. Мачовете в моето училище се играеха в събота следобед, така че не бях
посветен в религията на футбола в петък вечер.
По-добре късно, отколкото никога.
Когато Кугарс" се събраха за първата си тренировка, Плямпалото и Уайли бяха там
да я отразяват. Пуснахме на първа страница голяма снимка на четирима играчи, двама бели и двама чернокожи, и още една на треньорския състав, който включваше
един черен помощник. Плямпалото изписа няколко колонки за отбора, неговите
играчи и перспективи, а тренировките едва започваха.
Отразихме началото на учебната година, като пуснахме интервюта с ученици,
учители и администратори. Тонът ни беше открито позитивен. В интерес на истината
в Клантън нямаше много от расовите размирици, разтърсили дълбокия Юг при
откриването на тази учебна година. Таймс" пусна големи репортажи за мажоретките, училищната рок група и юношеските отбори - всичко, за което успяхме да се сетим.
Към всяка статия имаше по няколко фотографии. Не знам колко деца бяха пропуснали
да се снимат за нашия вестник, но не ще да са били много.
Първият футболен мач беше ежегодната семейна схватка с Карауей, доста по-малък
градец с далеч по-добър треньор. Седнах до Хари Рекс и двамата продрахме гърлата
си от викане. Всички билети бяха продадени, а публиката беше предимно бяла.
В онази петъчна вечер същите хора, които не искаха да допуснат чернокожи ученици
в своите училища, бяха внезапно преобразени. През първата четвърт на играта
изгря нова звезда: Рики Патерсън, бърз като стрела чернокож дребосък, пробяга
осемдесет метра още първия път, когато докосна топката. Втория път мина
четирийсет и пет и оттам нататък колкото пъти му подадяха топката, цялата
публика скачаше на крака и викаше. Шест седмици след
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
заповедта за десегрегация видях тесногръди, необразовани расисти да крещят като
обезумели и да подскачат от възторг всеки път, когато Рики хванеше топката.
Клантън спечели с 34 на 30 и нашият репортаж за мача мина всякакви граници. На
първа страница нямаше нищо друго освен футбол. Незабавно обявихме класация за
играч на седмицата с награда от сто долара, внасяни в някакъв неясен фонд, който
месеци наред не можехме да проумеем. Рики беше първият носител на наградата -
добър повод да пуснем още едно интервю с още една снимка.
Когато Клантън спечели първите си четири мача, Таймс" бе на линия, за да
подклажда възторзите. Тиражът ни стигна пет хиляди и петстотин.
През един особено горещ ден в началото на септември крачех бавно през площада на
път от редакцията към банката. Бях облечен в стандартното си облекло - избелели
джинси, смачкана памучна риза с навити ръкави и мокасини на бос крак. Бях на
двайсет и пет години и тъй като притежавах собствена фирма, бавно се
пренастройвах от спомените за университета към идеята за кариера. Ама много
бавно. Носех дълга коса и още се обличах като студент. Общо взето, не се
замислях особено какво ще нахлузя и какво впечатление ще направя.
Не всички обаче споделяха безгрижието ми.
Мистър Митло ме сграбчи на тротоара и ме завлече в магазинчето си за мъжка мода.
- Чаках ви - каза той с тежък акцент, нещо рядко сре
щано в Клантън. Мистър Митло беше унгарец с колорит
на история; бе избягал от Европа, оставяйки след себе си
едно-две деца. Беше в списъка ми за журналистически
портрети, с които смятах да се заема след края на футбол
ния сезон.
- Погледнете се само! - възкликна презрително той,