докато седях на прага му до един рафт с колани. На лице
то му обаче грееше усмивка, а човек лесно прощава от-
-
204
205
ДЖОН ГРИШАМ
кровеността на чужденците, приписвайки я на езикови недоразумения.
Погледнах се. Какъв по-точно беше проблемът?
Очевидно не само един.
- Вие сте човек с професия - уведоми ме той. - Мно
го важна персона в града ни, а ходите като... ами, как да ви
кажа... - Той почеса брадата си, докато търсеше подходя
Страница 82
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
щата обида.
- Студент - опитах се да му помогна аз.
- Не - възрази той, размахвайки показалеца си, сякаш
толкова изпаднал студент не беше виждал. После се отка
за от критиките и се зае да ме поучава. - Вие сте уникален -
колко хора притежават вестник? Образован сте, което тук
е рядкост. И сте от Севера! Млад сте, но не бива да из
глеждате толкова, ъъъ, незрял. Трябва да поработим вър
ху имиджа ви.
Заловихме се за работа - не че имах особен избор. Мистър Митло пускаше много
реклами в Таймс", така че не можех да го пратя по дяволите. Освен това думите му
звучаха логично. Студентските ми дни бяха свършили, революцията беше приключила.
Виетнам, шейсетте години и колежът бяха зад гърба ми и макар още да не бях готов
да се кротна с жена и семейство, вече започвах да се чувствам пораснал.
- Трябва да носите костюми - реши той, докато рове
ше по закачалките. Митло не се свенеше да отиде до пре
зидента на някоя банка и пред очите на всички да комен
тира лошото съчетание между костюма и ризата му или
пък мърлявата му вратовръзка. Двамата с Хари Рекс не се
спогаждаха изобщо.
Нямах намерение да нося сиви костюми и старомодни обувки. Митло измъкна
светлосин ленен костюм, намери ми бяла риза и тръгна право към вратовръзките, откъдето ми избра идеалната папийонка на червени и златисти райета.
- Я да видим как ще стои това - заяви той, когато
приключи с подбора си. - Идете ей там - рече той и посо-
206
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
чи една пробна. Слава богу, магазинът бе празен. Аз нямах друг избор.
Не успях да се справя с папийонката. Митло се протегна и я нагласи със сръчно
движение.
- Така е много по-добре - каза той, оглеждайки край
ния резултат.
Дълго се разглеждах в огледалото. Не бях сигурен дали ми харесва, но
преображението бе интригуващо. Придаваше ми характер и индивидуалност.
Исках не исках, тоалетът щеше да бъде мой. Трябваше да го облека поне веднъж.
На всичко отгоре Милто намери бяла панамена шапка, която пасна добре на рошавата
ми глава. Докато я наместваше, той подръпна кичур коса над ухото ми и рече:
- Много коса имате. Вие сте човек с професия. Под
стрижете се.
Той коригира панталона и сакото ми, изглади ризата и на другия ден аз отидох да
прибера новия си тоалет. Смятах само да го взема, да го отнеса вкъщи и да
изчакам някой ден, когато по улиците няма много хора. Мислех да ида право до
Митло, за да може той да ме види в творението си.
Разбира се, той имаше други планове. Настояваше да го пробвам, а после поиска да
обиколя целия площад, за да събера комплименти.
- Наистина бързам - казах аз. Съдът заседаваше и цен
търът гъмжеше от хора.
- Настоявам - рече драматично той и размаха пръст в
знак, че няма да търпи никакви възражения.
Намести шапката ми и завърши реквизита с дълга черна пура, която затъкна в
устата ми, сряза и запали с клечка кибрит.
- Това се казва имидж - рече гордо той. - Единствени
ят издател в града. Сега вървете.
До първата пресечка никой не ме разпозна. Двама фермери пред магазина за фураж
ме изгледаха странно, но пък и аз не харесвах облеклото им. С тази пура се
чувст-
207
ДЖОН ГРИШАМ
вах като Хари Рекс. Моята обаче бе запалена и много силна. Минах бързешком край
кантората му. Мисис Гладис Уилкинс управляваше застрахователната агенция на
съпруга си. Беше около четирийсетгодишна, много хубавка и винаги добре облечена.
Когато ме видя, тя замръзна на мястото си и каза:
- Гледай го ти Уили Трейнър. Много си изискан.
- Благодаря.
- Малко напомняш на Марк Твен.
Продължих нататък в по-добро настроение. Две секретарки реагираха със
закъснение.
- Страхотна папийонка - подвикна ми едната.
Мисис Клеър Рут Сийгрейвс ме спря и заприказва за
Страница 83
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
нещо, което бях писал преди месеци и отдавна бях забравил. Докато говореше, тя
огледа костюма, папийонката и шапката, без дори да се подразни от пурата.
- Изглеждате чудесно, мистър Трейнър - каза накрая