тя и малко се притесни от откровеността си.
Вървях все по-бавно през площада и реших, че Митло е прав. Аз бях човек с
професия, издател, важна особа в Клантън, дори да не се чувствах толкова важен.
Имах нужда от нов имидж.
Само че трябваше да намерим някакви по-леки пури. Когато завърших обиколката на
площада, главата ми се бе замаяла и трябваше да поседна.
Мистър Митло поръча още един син костюм и два светлосиви. Реши, че гардеробът ми
няма да е тъмен като тези на адвокатите и банкерите, а лек и малко нестандартен.
Зарече се да ми намери няколко неповторими папи-йоюси и подходящи платове за
есента и зимата.
След по-малко от месец около площада на Клантън се подвизаваше нов персонаж. Аз
привличах вниманието, особено на другия пол. Хари Рекс ми се смееше, но пък и
неговото облекло беше твърде комично.
Дамите бяха възхитени.
В края на септември за една седмица имаше два забележителни смъртни случая.
Първият беше мистър Уилсън Кодъл. Той почина у дома си, в спалнята, където се бе
затворил от деня, в който напусна Таймс". Странно, че не бях говорил с него нито
веднъж за шестте месеца, през които бях собственик на вестника, но пък бях
твърде зает и не отдавах особено значение на този факт. Определено не исках Спот
да ми дава съвети. А за жалост не знаех и някой да го е виждал или да е говорил
с него през последните шест месеца.
Той умря в четвъртък и бе погребан в събота. В петък аз притичах до мистър Митло
за модна консултация относно подходящото в подобни случаи облекло за човек с
моето положение. Той настоя на черен костюм и подбра най-уместната папийонка.
Черна на морави ивици, много сдържана и почтителна, и когато тя бе завързана и
тоалетът ми - завършен, изглеждах наистина внушително. Митло измъкна черна
филцова мека шапка от личната си колекция и гордо ми я зае за погребението.
Често повтаряше колко жалко било, че американците вече не носели шапки.
Последният детайл беше лъскав черен бастун. Когато го извади, аз се ококорих от
изненада.
- Не ми трябва тази тояга - рекох аз. Струваше ми се
Доста глупаво.
- Не е тояга, а бастон - поправи ме той и ми го пода
де.
-
208
209
КЧ разликата? объркващата история
за
Тук гЛ впусна да ми раз в ево^оцшгга на съвре. решЛуа роля на басто ^ ^
възприемаше дос. менната Упейска мъжка мо^ тодкова по.си
1-трудно го разбирах
та личц^1оЛКОТо повече се ^ птп гп кtm-,,
Методистката църк. веднага ме зяпнаха. ; повечето се
лен стаУнщентьт му и тол
аз. ВзехМуна, само и само Д
КогаУ следващия ден г^
ва за прението на Спот,
Част о, Уете също се вторае ^ с шапка и
деха зацМ дяволите, съм ^ епу1а достатъчно силно,
Банкер^. Стан Аткавидж ^ попее и потанцува^
за да гс 5сега сигурно ще на ^ой в отго.
-П^шсналуМитло-"
ВР- рейката пред мен и шумът
Неь, чукнах бастуна 5 ен къде да го сложа;
стресн, ^алените. Не б ро между краката си и
опреде,у ми пречеше. Сп та беше това ими.
сло^.ката в скута си ЛИ се взираше в мен
йп,гдат" и ни обгърна с печал.
^ПЯ Безмерна бл ОСНовните мо-
После подобният Клинк н ен през 18 г?
мент^Лппяето на мистъ? т ^^^ ш мис Ема Ко.
единЧ4 Дете на обичанаТ от Първата световна война
Дл, еЛ^геи вдовец, ветер тния семич.
, геи в,
и по^е,Нт петдесет години! в и
Страница 84
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
ник- ^него той бе прев^Р^ И1м
з
Джът- 11гаах се и видях Ми1
местния седмич-
.. ^ изкуство некролозите,
коит,
той бе превч ^ето му в историята. щяха да запе в^еме в този дух? пос. дърдориизв
- ето Беше четвъртото
- Р33^tm еД!да в Клантън. Дотогава не
-- - Тс от пристигане! ^^ ^^ ш майк ми в
бях лу,Ствал на друго о си ^^ повод за събиране
единак град погребеш лестна служба,
и чеС1и чуваха бисери лю6тлуто ми Дол-
, ще се видим на ю да и хареса".
^ 21
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Естествено, ставаше въпрос за покойницата.
Хората си почиваха от работата и носеха най-хубавите си празнични дрехи. Който
не ходеше по погребения, минаваше за доста особен тип. Тъй като и без това
репутацията ми страдаше от немалко чудатости, бях решен да отдавам дължимата
почит на мъртвите.
Вторият смъртен случай бе регистриран по-късно същата вечер и когато в
понеделник научих за него, веднага отидох до вкъщи да си взема пистолета.
Малкълм Винс бе прострелян два пъти в главата на излизане от бар в затънтена
част на окръг Тишоминго. В окръга имаше сух режим, барът беше незаконен и затова
бе скрит толкова навътре в пущинака.
Нямаше свидетели на убийството. Малкълм пиел бира, играел билярд и, общо взето, се държал прилично и не създавал проблеми. Двама негови познати разказали на