полицията, че той си тръгнал сам около единайсет, след като прекарал в бара към
три часа. Бил в добро настроение и не бил пиян. Казал им довиждане", излязъл
навън и след няколко секунди се разнесли изстрели. Били почти сигурни, че не
носел оръжие.
До заведението се стигало по горска пътечка; на петстотин метра по-долу пазел
часовой с пушка. На теория неговата задача била да предупреди собственика за
приближаването на полицаи или други съмнителни типове. Тишоминго се намираше до
щатската граница и открай време си имаше проблеми с разни нехранимайковци от
Алабама. Подобни барове били любимо място за уреждане на спорове и вражди.
Часовоят чул изстрелите, но със сигурност не видял след това да си тръгва кола
или камион. Всяко подобно превозно средство трябвало да мине покрай него.
Убиецът на Малкълм бил дошъл пеша през гората, за да извърши удара си.
Разговарях с шерифа на окръг Тишоминго. Той смяташе, че някой целенасочено е
преследвал
211
ДЖОН ГРИШАМ
Малкълм. Определено не ставало въпрос за махленска дискотечна свада.
- Имате ли представа кой би могъл да преследва мис
тър Винс? - попитах аз с отчаяната надежда момчето да
си е създало някакви врагове на два часа път оттук.
- Никаква - отвърна шерифът. - Отскоро живееше тук.
Два дни носих пистолета в джоба си, а после отново ми
писна. Ако Паджит искаха да се разправят с мен, с някой от заседателите, със
съдия Лупъс, Ърни Гадис или всеки, когото смятаха за съучастник в изпращането на
Дани зад решетките, трудно бихме успели да ги спрем.
Тази седмица броят бе посветен на мистър Уилсън Ко-дъл. Измъкнах от архивите
някакви стари снимки и осеях с тях цялата първа страница. Пуснахме спомени за
него, разкази и множество платени съобщения със съболезнования от многобройните
му приятели. След това преработих всичко, което бях писал, в най-дългия некролог
в историята на вестника.
Спот го заслужаваше.
Не бях сигурен какво да правя с новината за Малкълм Винс. Той не бе жител на
нашия окръг и затова не вървеше да му пускаме некролог. Впрочем по този въпрос
правилата ни бяха доста обтекаеми. Некролози се полагаха и на всеки виден
земляк, преместил се да живее другаде, но все пак трябваше да има какво да се
пише. Не можехме да пишем за човек, минал транзит през окръга без семейство или
някакъв по-съществен принос, какъвто бе случаят с Малкълм Винс.
Ако раздуех историята прекалено много, семейство Паджит щяха да злорадстват, че
са успели допълнително да сплашат окръга. За пореден път всички щяха да треперят
от тях. Никой не би се усъмнил, че убийството е тяхна работа.
Ако игнорирах случилото се, щях да изглеждам страхливец, който кръшка от
Страница 85
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
професионалните си отговорнос-
212
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ти. Баги смяташе, че новината заслужава да излезе на първа страница, но моето
прощаване с мистър Кодъл бе толкова обширно, че не бе останало място. Пуснах
съобщението на трета страница под заглавие Свидетел по делото Паджит" убит в
окръг Тишоминго". Първоначалното ми заглавие гласеше Малкълм Винс убит в окръг
Тишоминго", но Баги беше твърдо убеден, че трябва да използваме името Паджит" и
думата убит" в заглавието. Съобщението беше около триста думи.
Прескочих до Коринт да поразузная какво става. Хари Рекс ми даде името на
адвоката на Малкълм по бракоразводното му дело, местен екземпляр на име Пъд
Периман. Кантората му беше на главната улица, между бръснаря и китайската
шивачка, и още с отварянето на вратата разбрах, че мистър Периман е
най-неуспелият адвокат, когото някога щях да срещна. Край него ухаеше на
изгубени дела, недоволни клиенти и неплатени сметки. Мокетът беше протьркан и
зацапан. Мебелите бяха останали от петдесетте. Гранива мъгла от стар и нов
цигарен дим се носеше на пластове в опасна близост до главата ми.
Самият мистър Периман също не даваше признаци на особен просперитет. Беше около
четирийсет и пет годишен, шишкав, развлечен, с небръснато лице и зачервени очи.
Последният махмурлук минаваше бавно. Информира ме, че се занимавал с разводи и
имуществени спорове, и очакваше да се впечатля. Във всеки случай или не вземаше
достатъчно, или привличаните от него клиенти нямаха бог знае какво за продаване
или оспорване.
Не бил виждал Малкълм от месец, каза ми той, докато разравяше бунището на бюрото