безвкусната супа с тестени топчета, неволно си спомних за хаоса в кухнята на мис
Кали и прекрасните ястия във фурната й.
Баща ми полагаше големи усилия да демонстрира интерес към моя вестник. Надлежно
му изпращах по един брой всяка седмица, но след няколко минути дърдорене стана
ясно, че не е чел нито дума. Затова пък се тревожеше за някаква опасна връзка
между войната в Югоизточна Азия и пазара на облигации.
Хапнахме набързо и тръгнахме в различни посоки. За жалост никой от нас не се бе
сетил за подаръци.
На Коледа обядвах с Биби, която за разлика от баща ми се радваше да ме види.
Беше поканила три от овдовелите си синьокоси приятелки на шери и шунка и
петимата
Страница 92
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
228
229
бързо се понапихме. Аз ги забавлявах с исторш от окръг Форд - някои верни, други
поукрасени. Покрай Баги и Хари Рекс бях изучил разказваческото изкуство.
В три следобед всички потънахме в дрямка. Рано на другата сутрин отпратих
обратно за Клантън.
25
230
През един мразовит януарски ден някъде на площада прокънтяха изстрели. Аз седях
зад бюрото си и кротко печатах статия за мистър Ламар Фарлоу и неотдавнашното
завръщане на неговия десантен батальон в Чикаго, когато един куршум раздроби
стъклото на по-малко от шест метра от главата ми. Постната новинарска седмица
завърши моментално.
Моят куршум беше втори или трети от доста бърза серия. Какво ли не ми мина през
ума, докато се хвърлях на пода - Къде ми е пистолетът?", Дали Паджит не нападат
града", Дали пък не са ме погнали Дюран и синовете му?" Пролазих на четири крака
до куфарчето си, докато изстрелите продължаваха да раздират въздуха; сякаш
идваха от отсрещната страна на улицата, но в ужаса си не можех да преценя точно.
След като един улучи редакцията, останалите звучаха далеч по-силно.
Изпразних куфарчето си и чак тогава си спомних, че пистолетът е или в колата, или в апартамента ми. Бях невъоръжен и се чувствах като последния неспособен да
се защити слабак. Затова ли ме бяха обучавали Хари Рекс и Рейф?
От страх не смеех да мръдна. После си спомних, че Бас Плямпалото е в кабинета си
на долния етаж и като повечето истински мъже в Клантън има цял арсенал оръжия.
Държеше два пистолета в бюрото си и две ловни пушки на стената - току-виж, му се
приискало да притича и да от-стреля един елен в обедната почивка. Евентуалният
ми на-
231
ДЖОН ГРИШАМ
падател щеше да срещне твърдия отпор на моите служители. Или поне така се
надявах.
Изстрелите поспряха и хаос и панически викове завладяха улиците. Беше почти два
следобед; по това време центърът обичайно бе пълен с хора. Пропълзях под бюрото
си, както ме бяха учили да правя в случай на торнадо. Чух Плямпалото да крещи
някъде отдолу:
- Стойте по кабинетите си!
Представях си го как грабва ловната си пушка и кутия патрони и, горящ от
нетърпение, заема позиция до някоя врата. Неизвестният ненормалник не можеше да
избере по-неподходящо място да открие стрелба. Около площада на Клантьн имаше
хиляди оръжия. Всеки пикап имаше две пушки до прозореца и още една под
седалката. Тези хора все бързаха да се хванат за спусъка!
Не след дълго местните щяха да отвърнат на огъня. Тогава войната щеше да стане
наистина страшна.
После отново се разнесоха изстрели. Не се приближаваха към мен - или поне така
реших, докато се опитвах да нормализирам дишането си и да обмисля ситуацията.
Секундите се нижеха, а аз осъзнах, че всъщност не нападат мен. Просто случайно
прозорецът ми се бе оказал наблизо. Разнесоха се сирени, после още изстрели и
още викове. Какво, по дяволите, ставаше!
Долу иззвъня телефон и някой побърза да го вдигне.
- Уили! Добре ли си? - изкрещя Плямпалото изпод
стълбището.
-Да!
- На покрива на съда има снайперист!
- Страхотно!
- Пази се!
- Не се притеснявай!
Поотпуснах се малко и се показах точно колкото да стигна до телефона. Обадих се
в дома на Уайли Мийк, но той вече бе тръгнал към нас. После пропълзях до
остъклената врата и я отворих. Очевидно това привлече вниманието на снайпериста.
Той разби стъклото на метър над
232
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
мен и то се посипа отгоре ми като пороен дъжд. Проснах се по корем и спрях да
дишам - както ми се стори, цял час. Изстрелите не секваха. Явно някой беше доста
разстроен за нещо си.
Осем изстрела, и то по-гръмки, тъй като бях навън. Петнайсетсекундна пауза за