презареждане и после още осем. Чух как се троши стъкло, как куршуми отскачат от
тухлени стени, а други куршуми сцепват дървени стълбове. Някъде посред цялата
тази врява гласовете замлъкнаха.
Страница 93
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Когато отново се осмелих да се раздвижа, внимателно катурнах един от люлеещите
се столове и пропълзях зад него. Бачконът бе опасан с парапет от ковано желязо, който заедно със стола ми служеше за прикритие и защита. Не съм сигурен защо се
чувствах длъжен да се примъкна по-близо до снайпериста, но все пак бях на
двайсет и четири години и собственик на вестник и смятах да напиша голям
репортаж за този драматичен епизод. Имах нужда от подробности.
Когато най-сетне надникнах през стола и парапета, видях снайпериста. Съдът имаше
странно сплескан свод, върху който се намираше малък купол с четири прозореца.
Снайперистът се бе настанил там и когато го видях за пръв път, той надничаше над
перваза на един от прозорците. Имаше черно лице и бяла коса, от което съвсем се
смразих. Имахме си работа с психопат от класа.
Той се зае да презарежда и когато беше готов, се надигна леко и започна да
стреля съвсем напосоки. Изглежда, нямаше риза, което при тази ситуация бе още
по-странно, тъй като температурата беше един градус под нулата, а следобед се
очакваше лек сняг. Аз зъзнех, при все че бях облечен с красив вълнен костюм от
Митло.
Гърдите му бяха бели на черни ивици, малко като на зебра. Снайперистът беше бял, нашарен с черна боя.
Движението беше замряло. Градската полиция бе блокирала улиците и ченгетата
притичваха насам-натам, приклякваха ниско и се криеха зад колите си. Тук-там ня-
233
ДЖОН ГРИШАМ
кой надничаше от витрините да огледа обстановката, а после отново изчезваше.
Изстрелите спряха, снайперистът се сниши и се изгуби за малко. Трима
помощник-ше-рифи се затичаха по тротоара и влязоха в сградата на съда. Минаха
няколко дълги минути.
Уайли Мийк изкачи на няколко скока стъпалата до кабинета ми и скоро стоеше до
мен. Дишаше толкова тежко, че се чудех дали не е спринтирал чак от
извънградската си
къща.
- Улучил ни е! - прошепна той, сякаш снайперистът
можеше да ни чуе. Разглеждаше строшеното стъкло.
- На два пъти - отвърнах аз и кимнах към счупените
прозорци.
- Къде е? - попита той, докато нагласяше обектива на
фотоапарата си.
- На купола - посочих аз. - Внимавай. Когато отворих
тази врата, той стреля по нея.
- Видя ли го?
- Мъж, бял на черни ивици.
- Колко съм ги виждал такива...
- Не си надигай главата.
Няколко минути стояхме приклекнали и свити. Навън се защураха още ченгета;
оставяха впечатлението, че се радват, че имат работа, но нямат никаква представа
какво ь
да правят.
- Има ли пострадали? - попита Уайли, внезапно при
теснен да не е изпуснал някакво кръвопролитие.
- Аз пък откъде да знам?
Последваха още изстрели, много бързи и стряскащи. Надникнахме и го видяхме да се
подава до раменете и да стреля напосоки. Уайли настрои обектива на фокус и
започна да снима.
Баги и момчетата бяха в адвоквасната на третия етаж, не точно под купола, но и
не далеч от него. Всъщност вероятно те бяха най-близо до снайпериста, когато той
започна стрелковата си тренировка. След като стрелбата бе възобновена за девети
или десети път, те очевидно се из-
234
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
плашиха още повече и убедени в предстоящата си гибел, решиха да поемат нещата в
свои ръце. Някак си успяха да отворят упорития прозорец на малкото си
скривалище. Гледахме как един електрически кабел излетя навън и падна почти до
земята, която се намираше на дванайсет метра под тях. После се подаде десният
крак на Баги и се прехвърли през тухления перваз. Пълното тяло се заиз-мъква
през отвора. Както можеше да се очаква, Баги бе настоял да мине пръв.
- О, боже - рече Уайли с известно злорадство и вдигна фотоапарата си. - Пияни са
като талпи.
Стискайки електрическия кабел с цялата си решителност, Баги скочи от прозореца и
започна да се спуска към безопасността. Не беше ясно каква е стратегията му. Не
пускаше кабела нито за миг; ръцете му бяха замръзнали малко над главата.
Страница 94
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Очевидно в адвоквасната бе останал още много кабел и приятелите му трябваше да
го спуснат надолу.
Докато ръцете му се вдигаха все по-нависоко над главата, панталоните му ставаха
все по-къси. Скоро те стигаха малко под коляното, оставяйки голямо парче бледа
кожа над събраните на глезените черни чорапи. Баги обаче не се притесняваше за