ето води към купола - рече Коули, но аз бях твърде заше
метен, за да си водя бележки. - Не оказа съпротива при
ареста и сега е задържан.
- С какво беше облечен? - попита някой.
- С нищо.
- Нищо?
- Абсолютно. По лицето и ръцете му имаше нещо по
добно на вакса за обувки, но иначе беше гол като новоро
дено.
- Какви оръжия имаше? - попитах аз.
- Намерихме две далекобойни пушки, засега друга ин
формация не мога да ви дам.
- Каза ли нещо?
- Нито дума.
Уайли докладва, че увили Ханк в някакви чаршафи и го натикали на задната седалка
на полицейската кола. Направил няколко снимки, но не бе твърде оптимистично
настроен.
- Около него имаше дузина ченгета - оправда се той.
Отидохме в болницата да видим как е Баги. Жена му
беше нощна смяна в спешното отделение. Някой й се бе обадил, събудил и извикал в
болницата, така че я намерихме в лошо настроение.
- Само една счупена ръка - каза тя, очевидно разоча
рована от липсата на нещо по-сериозно. - Тук-там охлузе
но и одраскано. Какво е направил този глупак?
Погледнах към Уайли, а той погледна към мен.
- Пиян ли беше? - попита тя. Баги винаги беше пиян.
- Не знам - отвърнах аз. - Падна през прозореца на съ
да.
- Господи боже. Пиян е бил.
Разказах накратко за бягството на Баги, като се опитвах да го изкарам едва ли не
героично сред цялата тази стрелба.
- Третият етаж значи? - попита тя.
- Да.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Значи той е играл покер, пил уиски и скочил през
прозореца на третия етаж.
- В общи линии да - не можа да се сдържи Уайли.
- Не точно - възразих аз, но тя вече се отдалечаваше.
Когато най-сетне се върнахме в стаята му, Баги вече
хъркаше. Лекарствата се бяха смесили с уискито и той изглеждаше като изпаднал в
кома.
- После ще съжалява, че се е събудил - прошепна Уай
ли.
И беше прав. Легендата за Отскачащия Баги бе повтаряна безброй пъти през
следващите години. Уобъл Такет се кълнеше, че Чик Елиът пръв пуснал кабела, а
Чик твърдеше, че здравият крак на Мейджър поддал пръв и предизвикал верижна
реакция. Градът лесно заключи, че независимо от поредността тримата идиоти в
адвоквасната нарочно бяха пуснали Баги в чимшира.
Два дни по-късно Ханк Хутън бе изпратен в щатската клиника за душевноболни в
Уитфийлд, където остана няколко години. Отначало бе задържан за опит за убийство
на половин Клантън, но после обвиненията бяха свалени. Бил казал на Ърни Гадае, че не стрелял по никого конкретно и не искал да нарани никого, просто бил
разстроен от липсата на смъртна присъда за Дани Паджит.
След време в Клантън се разчу, че диагнозата му е тежка шизофрения. Луд за
връзване", заключиха хората по улиците.
Никой в историята на града не бе губил разсъдъка си толкова зрелищно.
238
239
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Р.5. Наистина ли този нещастник си е свалил дрехите и гърмял по половината град?
Страница 96
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Ама че образи имате
там!
Година след като закупих вестника, изпратих на Биби чек за 55 000 долара -
заетата сума плюс десет процента лихва. Тя не бе споменала за лихвата, когато ми
даваше парите, нито пък бяхме подписвали някакво споразумение. Десет процента
беше малко височко и аз се надявах това да я подтикне да ми върне чека. Изпратих
писмото, затаих дъх, следях пощата си и наистина седмица по-късно получих писмо
от Мемфис:
Скъпи Уилям,
Връщам ти чека, тъй като не го очаквах и засега нямам нужда от него. Ако по
някаква малко вероятна причина в бъдеще ми потрябват пари, ще обсъдим този
въпрос тогава. Предложението ти да върнеш заема ме трогна със своята почтеност.
Постигнатото от теб за една година е извор на голяма гордост за мен и аз с
удоволствие разказвам на приятелките си за твоите успехи като издател и редактор
на вестника. Трябва да призная колко се тревожех за теб, когато се върна от
Сиракюс. Нямаше нито цел, нито идея какво да правиш, а косата ти беше твърде
дълга. Ти обаче опроверга съмненията ми и на това отгоре подстрига косата си
макар и недостатъчно и започна да се обличаш и държиш като истински джентълмен.
Ти си всичко, което имам, Уилям. Обичам те с цялото
си сърце. Моля те, пиши ми по-често.
С обич, Биби 240
Първият съпруг на Биби починал от някаква екзотична болест през 1924 г. Тогава
тя се омъжила за разведен търговец на памук, от когото имала едно дете -
горкичката ми майка. Вторият съпруг, моят дядо, умрял през 1938 г. и й оставил
доста прилично състояние. Тя спряла да се омъжва и през последните трийсетина