Выбрать главу

години броеше парите си, играеше бридж и пътуваше. Като неин единствен внук аз

трябваше да я наследя, макар да нямах представа от размерите на богатството й.

Ако Биби искаше повече писма от мен, определено щеше да ги получи.

Доволен, аз скъсах чека, отидох до банката и заех още 50 000 долара от Стан

Аткавидж. Харди бе намерил малко използвана машина за офсетов печат в Атланта и

аз я купих за 180 000 долара. Изхвърлихме старата бракма и преминахме в двайсети

век. Таймс" изглеждаше съвсем другояче - неразмазан шрифт, качествени фотографии

и по-добър дизайн. Тиражът ни бе стигнал шест хиляди и аз предвиждах стабилен, доходоносен растеж. Изборите през 1971 г. определено спомогнаха за това.

Бях удивен колко много хора кандидатстваха за обществени постове в Мисисипи.

Всеки окръг бе разделен на пет района, а всеки район си избираше районен

полицай, който носеше значка, пистолет и каквато униформа успееше да си събере; ако можеше да си го позволи - а районните полицаи винаги можеха, - той си

слагаше специална лампа на колата и имаше правото да арестува всекиго по всяко

време за всяко възможно провинение. Не се изискваше никакво обучение. Никакво

образование. Не отговаряше нито пред шерифа, нито пред началника на полицията, а

само пред гласоподавателите на всеки чети-

241

ДЖОН ГРИШАМ

ри години. На теория работата му бе да връчва призовки, но веднъж избрани,

повечето районни полицаи не можеха да се удържат да не препашат пистолет и да

започнат да се оглеждат за потенциални арестанти.

Колкото повече актове за пътнотранспортни произшествия съставяше един районен

полицай, толкова повече пари получаваше. Работата беше на половин работен ден с

нищожна заплата, но поне един от петимата полицаи във всеки окръг се опитваше да

се издържа от нея. Тъкмо той създаваше най-големите неприятности.

Всеки район избираше и мирови съдия - служител без всякакво юридическо

образование, поне през 1971 г. Всъщност за тази работа не се изискваше никакво

образование. И никакъв опит. Само гласове. Този човек съдеше всички довлечени от

районния полицай и отношенията между двамата бяха близки и подозрителни. Ако

шофьор от друг щат попаднеше в ръцете на полицай от окръг Форд, при мировия

съдия рядко го чакаше справедливост.

Всеки окръг имаше петима надзорници, петима малки крале, които държаха

същинската власт. За своите поддръжници те настилаха пътища, поправяха

канализацията и раздаваха чакъл. За враговете си не правеха почти нищо. Всички

окръжни постановления се издаваха от Съвета на надзорниците.

Всеки окръг избираше шериф, данъчен инспектор, данъчен експерт, секретар в

канцлерския съд и следовател. Селските окръзи имаха общи представители в щатския

Конгрес. Освен това през 1971 г. човек можеше да се кандидатира за началник на

управление Пътища", Услуги" и Селското стопанство", щатски ковчежник, щатски

оди-тор, щатски прокурор, заместник-губернатор и губернатор.

Намирах това за абсурдна и тромава система, докато кандидатите за въпросните

длъжности не почнаха да плащат за реклами в Таймс". В края на януари един

особено неприятен полицай от Четвърти район известен още като Четирите пердаха", Страница 97

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

имаше единайсет конкуренти. Пове-

242

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

чето от тези нещастници пристигаха в редакцията с обяви", написани на ръка от

съпругите им върху лист от тетрадка. Аз търпеливо ги изчитах, редактирах,

разшифровах и превеждах на нормален език. После вземах парите им и пусках

техните възвания, повечето от които започваха или със След месеци молитви...", или с Много хора ме молеха да се кандидатирам...".

Към края на февруари в окръга не се говореше за друго освен за предстоящите

избори през август. Шериф Коу-ли имаше двама конкуренти, а още двама заплашваха

да се кандидатират. Крайният срок за подаване на документи беше през юни, а

Коули още не се бе регистрирал. Това предизвика подозрения, че може и да не се

кандидатира.

Когато ставаше въпрос за местни избори, всичко предизвикваше подозрения и

разгорещени обсъждания.

Мис Кали се придържаше към старомодното схващане, че яденето в ресторанти е

пилеене на пари и следователно греховно. Нейният списък с потенциални грехове бе

по-дълъг от този на повечето хора и особено от моя. Поне шест месеца ми трябваха

да я убедя да дойде при Клод за обяд в четвъртък. Обяснявах й, че ако платя, няма да пилеем нейните пари. Тогава тя няма да бъде виновна за нищо, а за мен