още едно прегрешение не беше чудо голямо. Яденето в ресторант щеше да бъде
най-безобидният грях в списъка ми.
Не се притеснявах да ме видят в центъра на Клантън с чернокожа жена. Не ми
пукаше какво приказват хората. Не се притеснявах да бъда единственият бял при
Клод. Затова пък се тревожех - и то дотолкова, че едва не се въздържах от идеята
си - как ще вмъкна и измъкна мис Кали от моя спитфайър. Колата не беше
предвидена за едри пътници като нея.
Двамата с Исо имаха стар буик, който навремето бе събирал осем деца. Макар и
наддала четирийсет килограма, мис Кали все още можеше да се пъхне на предната
седалка.
243
ДЖОН ГРИШАМ
Не можеше да отслабне. Високото кръвно и холестеро-лът й сериозно тревожеха
децата й. Тя бе шейсетгодишна и още здрава, но проблемите бяха неизбежни.
Излязохме на улицата и тя погледна колата ми. Беше ветровит мартенски ден,
канеше се да вали и аз бях спуснал гюрука. В това положение колата ми изглеждаше
още по-малка.
- Не знам дали ще стане тая работа - обяви тя. Тряб
ваха ми шест месеца да я докарам дотук; и дума не може
ше да става да се връщаме. Отворих й вратата и мис Кали
се приближи изключително предпазливо.
- Някакви предложения? - попита тя.
- Да, опитайте първо да седнете и после да приберете
всичко останало.
В крайна сметка успяхме и когато запалих двигателя, двамата бяхме рамо до рамо.
- Ама и вие белите карате едни коли - рече тя толко
ва изплашено, сякаш за пръв път летеше с малък само
лет. Дадох газ и отпратихме със смях сред разпръскан
чакъл.
Паркирах пред редакцията и й помогнах да излезе от колата. Влизането беше далеч
по-лесно. Вътре я предста- . вих на Маргарет Райт и Дейви Бас Плямпалото и я
разведох из стаите. Тя искаше да види офсетовата машина, защото с нея вестникът
изглеждаше много по-добре.
- Кой ви е коректор? - попита тя.
- Вие - отвърнах аз. Според нея правехме по три
грешки на седмица; все още получавах списъка по време
на всеки обяд в четвъртък.
Разходихме се по площада и най-сетне стигнахме до ресторанта за чернокожи до
химическото чистене. Клод беше в този бизнес от много години и предлагаше
най-добрата храна в града. Нямаше нужда от менюта, защото всички ядяха каквото
сготвеше през въпросния ден. В сряда имаше риба, в четвъртък - скара, но през
останалото време човек не знаеше какво ще му сервират, освен ако Клод не му
кажеше. Той ни посрещна с мръсна престилка
244
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
и ни посочи една маса до прозореца. Ресторантът беше полупразен и ние
привлякохме няколко любопитни погледа.
Колкото и да бе странно, мис Кали не познаваше Клод. Мислех, че всички чернокожи
в Клантън все отнякъде се познават, но моята приятелка ме увери в противното.
Страница 98
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Клод живеел извън града и за него се носел ужасният слух, че не ходи на църква.
Тя лично не държала да се запознава с него. Преди години присъствали на едно и
също погребение, но не били разговаряли.
Аз ги представих един на друг и когато свърза името с лицето й, Клод каза:
- О, семейство Ръфин. Всички до един лекари.
- Доктори на науките - поправи го мис Кали.
Клод бе гръмогласен и безцеремонен, вземаше пари за храната си и не ходеше на
църква, така че мис Кали не го хареса от самото начало. Той разбра намека, не се
впечатли особено и отиде да крещи на някого в кухнята. Една сервитьорка ни
донесе леден чай и царевичен хляб, но мис Кали не одобри нито едното, нито
другото. Чаят бил слаб и почти без захар, а царевичните хлебчета били безсолни и
поднесени на стайна температура, което било непростимо.
- Това е ресторант, мис Кали - казах тихо аз. - Защо
не се отпуснете?
- Опитвам се.
- Сериозно? Как ще ни се услади храната, ако вие се
мръщите на всичко?
- Хубава папийонка.
- Благодаря.
Никой не бе по-доволен от промяната в гардероба ми от мис Кали. Както ми обясни
тя, негрите обичали да се контят и следели модата. Все още наричаше себе си
не-гърка".
В годините след появата на движението за граждански права и повдигнатите от него
въпроси беше трудно да прецениш как точно да наречеш чернокожите. По-старите и
245
ДЖОН ГРИШАМ
по-издигнати хора като мис Кали предпочитаха думата негри". Малко под тях на
социалната стълбица бяха цветнокожите".
Макар да не бях чувал мис Кали да използва тази дума, не бе необичайно
по-заможните негри да наричат най-изпадналите представители на своята раса