в центъра имало значително повече чернокожи.
При такова множество преподобният Смол не можеше да се ограничи с няколко думи.
Той помоли Бога да благослови всичко и всички поне по два пъти. По стълбовете
около съда висяха високоговорители и гласът му ехтеше из целия център.
Първият кандидат беше Тими Джо Бълок - притеснителен младеж от Четирите
пердаха", който искаше да стане районен полицай. Прекоси платформата страхливо, като че стъпвайте по мостик, а микрофонът и тълпата пред него едва не го
доведоха до припадък. Успя да измънка името си и бръкна в едно джобче, където
намери речта си. Не беше особено добър четец, но за двайсет много дълги минути
успя да коментира престъпността, неотдавнашното дело за убийство и снайпериста.
Не обичал убийците и бил твърдо против снайперистите. Щял да се стреми да ни
пази и от едните, и от другите.
Краят на речта му бе посрещнат с доста вяли аплодисменти. И все пак Тими Бълок
поне се яви. От двайсет и двама кандидати за районни полицаи в петте района само
седем намериха куража да застанат пред гражданите. Когато най-сетне приключихме
с тях и с мировите съдии, ,Уци Гейтс и селяците" посвириха малко южняшки
блу-грас. Почивката ни дойде добре.
По моравата пред съда се предлагаха храна и безалкохолни. Членовете на клуб
Лайънс" раздаваха резени сту-Дена диня. Дамите от градинарския клуб продаваха
дома-
249
ДЖОН ГРИШАМ
тен сладолед. Младежите от местната християнска организация печаха ребърца.
Хората се тълпяха под старите дъбове и се криеха от слънцето.
Маки Дон Коули се кандидатира за шериф в края на май- Имаше трима опоненти, най-популярният от които -Т.Р. Мередит - бе от градската полиция на Клантън.
Когато мистър Бийте обяви, че ще говорят кандидатите за ше-рифския пост,
гласоподавателите оставиха сенките и наобиколиха платформата.
Фрек Осуалд се кандидатираше за четвърти път. Предишните три бе завършил
последен в надпреварата; сега отново изглеждаше обречен, но пък му беше забавно.
Той це харесваше президента Никсън и сипеше критики към външната му политика, особено по отношение на Китай. Публиката слушаше, но изглеждаше малко объркана.
Трайс Макнат участваше в изборите за втори път. Той започна изказването си с
думите На мен пък не ми пука за шибания Китай". Беше смешно, но глупаво.
Псуването на публично място, и то в присъствието на дами, можеше да му струва
много гласове. Трайс бе възмутен от начина, по който системата коткала
престъпниците. Той бе против всеки опит да се построи нов окръжен арест - чисто
Страница 100
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
разхищение на парите на данъкоплатците! Трайс искаше тежки присъди и повече
затвори, дори окови и каторжен труд. За пръв път чувах да се говори за нов
арест. Цитирайки убийството на Рода Каселоу и буйствата на Ханк Хутън, Трайс
описа престъпността в окръга като напълно неконтролируема. Хората имали нужда от
нов шериф, който да гони престъпниците, а не да се сприятелява
с тях.
- Дайте да разчистим този окръг - повтаряше той.
Тълпата бе с него.
Т.Р. Мередит беше стар ветеран на реда и законността. Той бе ужасен оратор, но
пък според Стан беше роднина с половината окръг. Стан ги разбираше тези неща -
родееше се с другата половина.
- Мередит ще спечели с хиляда гласа на втория тур -
250
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
предрече той. Думите му предизвикаха спор сред другите гости.
Маки Дон беше последен. Той заемаше шерифския пост от 1943 г. и искаше още само
един мандат.
- От двайсет години така разправя - рече Стан.
Коули говореше прочувствено за своя опит, своя окръг и хората в него. Когато
завърши, аплодисментите бяха учтиви, но не особено окуражителни.
Двама джентълмени се състезаваха за длъжността данъчен инспектор, категорично
най-непопулярният пост в окръга. Докато говореха, тълпата отново се разпръсна в
посока към сладоледа и дините. Аз тръгнах към кантората на Хари Рекс, пред която
се вихреше друго празненство.
Речите продължиха цял следобед. Беше лятото на 1971 г. и вече поне петдесет
хиляди млади американци бяха убити във Виетнам. Подобно събиране на хора във
всяка друга част на страната би се превърнало в яростен антивое-нен протест.
Политиците щяха да бъдат изтикани от платформата. Щяха да се горят знамена и
повиквателни.
Но на този Четвърти юли Виетнам не беше дори споменат.
В Сиракюс намирах за много забавно да участвам в студентски митинги и антивоенни