сигурност Хенри Кисин-джър решиха, че войната във Виетнам не може да бъде
спечелена - или по-скоро че Съединените щати няма повече да се опитват да я
спечелят. Само че не казаха на никого. Не спряха да набират войници. Вместо това
най-цинично се преструваха на уверени в успеха си.
От вземането на това решение до края на войната през 1973 г. бяха убити близо
осемнайсет хиляди войници, в това число и Пит Муни.
Пуснах редакционната си статия в долната половина на първа страница, под голяма
снимка на Пит Муни във военна униформа. Статията гласеше:
Смъртта на Пит Муни ни изправя пред един шокиращ въпрос: Какво правим във
Виетнам? " Даровит ученик, талантлив спортист с лидерски заложби, един от
най-добрите и най-умните в града ни, бе убит край никому неизвестна река в
страна, която едва ли ни засяга.
Официалната причина, повтаряна от двайсет години, е прословутата борба с
комунизма. По думите на
259
ДЖОН ГРИШАМ
бившия президент Линдън Джонсън всеки опит за неговото разпространение трябва да
бъде посрещнат с ...всички необходими действия за възпиране на по-на-гпатъшната
агресия ".
Корея, Виетнам. Сега към тях се прибавят Лаос и Камбоджа, макар президентът
Никсън да отрича това. А после къде? Нима очакват от нас да изпращаме синовете
си навсякъде по света, за да се бъркат е гражданските войни на други народи?
Когато французите бяха разбити през 1954 г., Виетнам бе разделен на две.
Северната част е бедна дър-укава, управлявана от комунист на име Хо Ши Мин. Ожен
Виетнам е бедна държава, ръководена от брутален диктатор на име Нго Дин Дием до
убийството МУ по време на преврата през 1963 г. Оттогава стра-лата е управлявана
от военните. Виетнам е в състояние на война от 1946 г., когато французите
започнаха обречения си опит да не допуснат навлизането на комунистите. Те
претърпяха драматичен провал и ние се втурнахме да им покажем как се водят
войни. Само че нашият провал бе по-страшен от техния, а ние дори не сме
свършили. Колко момчета като Пит Муни трябва да загинат, преди правителството да
Страница 104
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
остави Виетнам на мира? По колко още краища на света ще пратим войниците си да
се борят с комунизма?
Какво, по дяволите, търсим във Виетнам? Сега ние погребваме младите си войници, докато водещите войната политици търсят начин да се измъкнат.
Мнозина щяха да ме скастрят за грубия език, но какво ми пукаше? С любезни фрази
нямаше да отворя очите на слепите патриоти от окръг Форд. Преди обаче да
заприиж-дат писма и протести, аз намерих нов приятел.
Когато в четвъртък се върнах от обяда с мис Кали аг-нешка яхния до камината, в
кабинета ми чакаше Буба Крокет. Беше с джинси, ботуши, бархетна риза и дълга ко-
260
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
са. Представи ми се и благодари за редакционната статия. Имал да ми каже някои
неща и тъй като бях натъпкан като коледна пуйка, вдигнах крака на бюрото си и
дълго време го слушах.
Израснал в Клантън и завършил училище тук през 1966 г. Баща му притежавал
разсадник на два километра южно от града; родителите му били озеленители.
Получил повиквателната си през 1967 г. и през ум не му минало друго, освен да
хукне да се бори с комунистите. Поделението му било разпределено на юг точно
навреме за офанзивата Тет. Два дни по-късно изгубил трима от най-близките си
приятели.
Ужасът на войната не можел да бъде описан, макар Буба да бе достатъчно
красноречив за мен. Да гледаш горящи хора, които пищят за помощ, да се препъваш
в откъснати крайници, да влачиш трупове от бойното поле, да прекарваш дълги
часове без сън и храна и без амуниции, да виждаш как врагът пълзи нощем към теб.
През първите пет дни батальонът му изгубил петстотин души.
- След седмица знаех, че ще умра - каза ми със зачер
вени очи той. - Тогава станах наистина добър войник. До
там трябва да стигнеш, за да оцелееш.
На два пъти бил ранен - леки рани, които можели да бъдат лекувани в полевата
болница. Нищо, което би го върнало у дома. Разказваше колко вбесяващо е да водиш
война, която правителството не ти позволява да спечелиш.
- Ние бяхме по-добри войници от виетнамците - рече
той. - И оръжието ни далеч превъзхождаше тяхното. Ко
мандирите ни бяха изключителни, но онези глупаци във
Вашингтон не им даваха да се бият както трябва.
Буба познаваше семейство Муни и беше молил Пит да не заминава. Гледал
погребението отдалеч и псувал всички, които можел да види. Пък и мнозина, които
не можел.