Говорете! Коя врата е отворена?9
Вижте ме в нова светлина. Дипломат: един сред обществото на търсещите удоволствие в този безгрижен град; младеж с бъдеще; любимец на посланика. Всичко това беше непознато и възхитително за овчаря от Къмбърланд. Със задъхано удивление, аз излязох на веселата сцена, чиито актьори бяха
славни лилии като Соломон,
които не се трудят, нито предат.10
Скоро, твърде скоро навлязох в шеметната вихрушка, забравяйки моите ученолюбиви часове и приятелството на Ейдриън. Страстният копнеж за съчувствие и пламенното преследване на желаните ми обекти все още ме определяха. Красивите гледки ме завладяваха и привлекателните обноски на мъже и жени печелеха цялото ми доверие. Изпадах в захлас, когато нечия усмивка разтуптяваше сърцето ми, и чувствах как жизнените ми сили сковават снагата ми, щом се приближавах към идола, пред когото се прекланях в този момент. Самият поток от животински пориви беше рай, а с падането на нощта исках единствено да възобновя тази опияняваща заблуда.
Ослепителната светлина на украсени стаи; прелестни форми, облечени в прекрасни рокли; движенията на танца, чувствените тонове на изискана музика прегръщаха сетивата ми в един възхитителен сън.
И не е ли това по рода си щастие? Обръщам се към моралистите и мъдреците. Питам дали в спокойствието на премерените им блянове, дали в дълбоките размишления, които запълват часовете им, те усещат възторга на младия новак в школата на удоволствието? Могат ли смирените лъчи на техните търсещи небесата очи да се сравняват с проблясъците на сърдечната страст, които заслепяват неговия поглед, или пък влиянието на студената философия потапя душата им в радост, сходна на неговата, заета
в това скъпо произведение на младежкото веселие.11
Но всъщност нито самотните размисли на отшелника, нито бурните възторзи на веселбарите са способни да задоволят човешкото сърце. От едните трупаме неспокойни размишления, от другите — преситеност. Умът поддава под тежестта на мислите и клюмва в хладните разговори с онези, чиято единствена цел е забавлението. От тяхната разсеяна любезност няма полза, а остри скали дебнат под веселите вълнички на тези плитки води.
Така се чувствах, когато разочарованието, умората и усамотението ме подтикнаха отново към сърцето ми, за да събера оттам радостта, без която то бе опустяло. Отпадналият ми дух търсеше нещо, което да облекчи болката, и когато не го намерих, аз изпаднах в унилост. И тъй, независимо от нехайната наслада, която ме посрещна в началото, впечатлението, което имам от живота си във Виена, е меланхолично. Гьоте е казал, че в младостта не можем да бъдем щастливи, ако не обичаме. Аз не обичах, но ме погълна неукротимо желание да бъда от значение за другите. Станах жертва на неблагодарност и хладнокръвно кокетство — тогава се отчаях и повярвах, че моята неудовлетвореност ми дава право да мразя света. Изчезнах в уединение; книгите ми бяха убежище и копнежът ми отново да се насладя на компанията на Ейдриън се превърна в неутолима жажда.
Подражанието, което в своя излишък почти придоби отровните свойства на завистта, озлоби тези чувства. По това време името и подвизите на един от моите сънародници изпълваха света с възхищение. Разказите за делата му и догадките относно бъдещите му действия бяха непресъхващите и най-обсъждани теми. Не се ядосвах за своя сметка, но смятах, че хвалбите, които този идол получаваше, бяха листа, откъснати от лавровия венец, предназначен за Ейдриън. Но трябва да навляза в кратко описание на този галеник на славата — този любимец на чудния свят.
Лорд Реймънд бе единственият потомък от знатно, но обедняло семейство. От крехка възраст той бе гледал на своя произход със самодоволство и горчиво бе оплаквал лишението от богатство. Първото му желание бе да се възвеличи, а средствата, с които щеше да постигне тази своя цел, бяха от второстепенно значение. Надменен, ала трепващ при всяка демонстрация на уважение; амбициозен, но твърде горд, за да издаде амбицията си; нетърпелив да бъде благородник, но и привърженик на удоволствията — той бе встъпил в живота. На прага бил посрещнат от някаква обида, истинска или измислена; някакъв отказ, когато най-малко го очаквал; някакво разочарование, което гордостта му трудно можела да понесе. Той се превиваше под несправедливост, за която не беше в състояние да си отмъсти, и бе напуснал Англия, заклевайки се да не се връща, докато не настъпи подходящото време, когато тя щеше да почувства неговата мощ, която досега презираше.