Не можех да не забележа, че Пердита обича Реймънд; също така смятах, че той гледа на прекрасната дъщеря на Върни с възхищение и нежност. И все пак знаех, че той бърза да се ожени за вероятната наследница на графство Уиндзор, със страстно очакване за предимствата, които ще му се полагат от този брак. Всички приятели на бившата кралица бяха негови приятели; не минаваше и седмица, без той да се срещне с нея в Уиндзор.
Никога не бях виждал сестрата на Ейдриън. Бях чувал, че е прекрасна, любезна и очарователна. Ала по каква причина да я срещна? Има моменти, когато изпитваме неопределим усет за настъпваща промяна към добро или лошо, която ще бъде породена от някакво обстоятелство; и било то за добро или за лошо, ние се боим от нея и избягваме събитието. По тази причина аз избягвах благородната девойка. За мен тя беше всичко и нищо; самото ѝ име, споменато от друг, ме сепваше и караше да потрепвам; безкрайните дискусии относно нейния съюз с лорд Реймънд бяха истинска мъка за мен. Като си помислех, че Ейдриън е откъснат от активния живот и тази прекрасна Идрис вероятно е жертва на амбициозните планове на майка си, бе редно да се появя, за да я защитя от неправомерно влияние, да я предпазя от нещастие и да ѝ осигуря свобода на избор, правото на всяко човешко същество. Ала как да сторя това? Самата тя би презирала намесата ми. След като ще трябва да съм обект на нейното безразличие или презрение, по-добре, далеч по-добре е да я избягвам, да не се показвам пред нея и пренебрежителния свят, за да рискувам да играя безумната игра на един любящ, наивен Икар.
Един ден, няколко месеца след завръщането ми в Англия, напуснах Лондон, за да посетя сестра си. Нейната компания беше основното ми утешение и наслада и настроението ми винаги се подобряваше в очакване да я видя. Разговорите с нея бяха изпълнени с дълбоко внимание и проницателност; в нейната приятна беседка, ухаеща на най-сладките цветя, украсена с великолепни отливки, антични вази и копия на най-прекрасните картини на Рафаело, Кореджио и Клод, нарисувани от самата нея, си представях, че съм в приказно убежище, неопетнено от и недостъпно за шумните разправии на политици и лекомислените занимания на светското общество. Този път сестра ми не бе сама; нямаше как да не разпозная приятелката ѝ: това беше Идрис, невижданият досега обект на моето безумно обожание.
С какви подобаващи изрази на удивление и радост, с какви подбрани фрази и нежен поток на речта мога да представя най-милата, най-мъдрата, най-добрата? Как в скромен сбор от думи да предам славния ореол, който я заобикаляше, хилядите изящества, които неуморно я съпровождаха. Първото нещо, което те поразяваше, когато зърнеш това очарователно лице, беше неговата съвършена доброта и откровеност; прямотата, кацнала върху челото ѝ, непринудеността в очите ѝ, небесната добрина в усмивката ѝ. Високата ѝ слаба фигура се извиваше грациозно като топола на лек западен вятър, а походката ѝ, подобна на богиня, беше като походката на крилат ангел, току-що кацнал на най-високото стъпало в рая; перлената красота на кожата ѝ беше оцветена от непорочна руменина; гласът ѝ напомняше на ниския, приглушен звук на флейта. Може би най-лесно ще е да я опиша чрез съпоставяне. Вече подробно съм разказал съвършенствата на сестра ми и въпреки това тя беше напълно различна от Идрис. Пердита беше сдържана и плаха дори към тези, които обичаше; Идрис беше искрена и съкровена. Едната се отдръпваше в самота, за да се скрие от разочарования и обиди; другата тръгваше напред в открития ден, вярвайки, че никой няма да ѝ навреди. Уърдсуърт е сравнил любимата жена с два прекрасни предмета в природата, но винаги ми се е струвало, че неговите стихове описват по-скоро разликите, отколкото приликите:
Такова цвете беше милата Пердита, не смееща да се повери на самия въздух, прикриваща се от погледите, но все пак издадена от своите преимущества, и отплащаща се с хиляди блага на онези, които я търсеха на самотната ѝ пътека. Идрис беше като звездата, облечена в единствен по рода си разкош върху бледия венец на блажената вечер; готова да просветли и очарова подчинения свят, тя се предпазваше от всяка поквара чрез невъобразимата си далечина от всичко, което не беше близко до небесата като нея.
Заварих това красиво видение в кътчето на Пердита, в задълбочен разговор с неговия обитател. Когато сестра ми ме видя, тя стана и хващайки ръката ми, каза: