Гласът му трепереше, очите му бяха насочени нагоре, ръцете му стиснати, а крехкото му тяло бе прегънато от това изобилие на емоции. Духът на живота сякаш се задържаше във фигурата му, както угасващият пламък на олтар трепти върху жарта на приетата жертва.
Глава 6
Когато пристигнахме в Уиндзор, научих, че Реймънд и Пердита са заминали за континента. Нанесох се в къщата на сестра ми и бях благодарен, задето живея в близост до замъка Уиндзор. Любопитно обстоятелство е, че в този период, когато чрез брака на Пердита бях съюзен с един от най-заможните хора в Англия, а чрез най-съкровено приятелство бях обвързан с най-големия ѝ благородник, аз преживях най-тежката немотия, която някога съм изпитвал. Познанието ми за светските принципи на лорд Реймънд ме възпираше да се обърна към него, колкото и дълбока да бе моята нищета. Напразно си повтарях по отношение на Ейдриън, че кесията му е отворена за мен; че както душевно сме обединени, така и богатствата ни също трябва да бъдат общи. Докато бях с него, никога не можех и да си помисля за неговата щедрост като за лек срещу моята бедност; дори набързо отхвърлих предложенията му да ме обезпечи, уверявайки го с лъжата, че нямам нужда от помощ. Как бих могъл да кажа на това щедро същество:
— Да ме поддържаш с безделие. Ти, който си посветил силата на ума и богатството си в полза на човечеството, трябва ли тъй погрешно да насочваш усилията си, за да подкрепяш в лентяйство силните, здравите и способните?
Ала и не смеех да го помоля да използва влиянието си, за да мога да си набавя почтена прехрана сам — защото тогава щеше да се наложи да напусна Уиндзор. Въртях се постоянно около стените на замъка му, под засенчващите го гъсталаци; единствените ми спътници бяха моите книги и любящите ми мисли. Изучавах мъдростта от древността и наблюдавах радостните стени, които приютяваха възлюбената ми. Въпреки това умът ми беше ленив. Запознах се с поезията на отминали времена; изучавах метафизиката на Платон и Бъркли; четях историите на Гърция и Рим, както и на предишните периоди на Англия, и наблюдавах движенията на дамата на сърцето ми. През нощта виждах нейната сянка по стените на покоите ѝ; през деня я гледах в цветната ѝ градина или яздейки в парка с обичайните ѝ спътници. Мислех, че магията ще бъде нарушена, ако бъда забелязан, но чувах музиката на гласа ѝ и бях щастлив. На всяка героиня, за която четох, приписвах нейната красота и несравнимо превъзходство — такава бе Антигона, докато водеше слепия Едип до дъбравата на Ерениите и когато извършваше погребалните ритуали на Полиник; такава беше Миранда в непосетената пещера на Просперо; такава бе и Хайди на пясъците на Йонийския остров. Бях луд заради изобилието на страстната ми преданост; но гордостта, неукротима като огън, прикриваше душата ми и ми пречеше да се издам чрез дума или поглед.
Междувременно, макар и да се глезех с обилни умствени угощения, дори и селянин би се отвратил от оскъдната ми храна, която понякога открадвах от катериците в гората. Признавам, че често съм се изкушавал да прибегна към беззаконните подвизи от моето юношество и да поваля почти питомните фазани, които кацаха по дърветата и накланяха светлите си очи към мен. Но те бяха собственост на Ейдриън, кърмачета на Идрис; и тъй, макар въображението ми, станало плътско заради недостига, да ме караше да мисля, че е по-добре те да бъдат набодени на шиш в кухнята ми, отколкото да седят върху зелените листа в гората…
… аз утолявах глада си с чувства и напразно мечтаех за „такива сладки хапки“21, до каквито буден не бих се добрал.
Но в този период целият план на моето съществуване бе на път да се промени. Осиротелият и пренебрегван син на Върни бе в навечерието на съединението си с механизма на обществото чрез златна верига и бе на път да навлезе във всички задължения и състояния на живота. Чудеса в моя полза щяха да се случат, машината на обществения живот с огромни усилия щеше да бъде преобърната. Слушай внимателно, читателю, докато разказвам тази приказка за чудеса!
Един ден, когато Ейдриън и Идрис яздели през гората заедно с майка си и обичайните им другари, Идрис, дърпайки брат си настрана от останалата част от шествието, внезапно го попитала какво се е случило с приятеля му Лайнъл Върни.