— Но дъщерите ми, те нямат нищо общо…
— Избираме крал! Всички имат нещо общо! Прекалено сурово? Суровите времена изискват сурови мерки. — Глокта се изправи с мъка на крака и от усилието ръката му потрепери върху дръжката на бастуна. — Ще предам на Негово високопреосвещенство, че може да разчита на гласа ви.
Ингълстад се срина напълно и окончателно. Като пробит мех с вино. Раменете му увиснаха, лицето му се изопна, а в очите му се четяха ужас и безнадеждност.
— Но върховният правозащитник… — прошепна. — Нямате ли капка милост?
— Имах — вдигна рамене Глокта. — Като малък бях мекушав като агънце. Кълна се, просълзявах се от гледката на муха в мрежата на паяк. — Докато се извръщаше към вратата, лицето му се изкриви от поредния брутален спазъм в крака. — Но постоянната болка ме излекува от подобни проблеми.
Срещата се оказа в доста интимен кръг. Въпреки че от компанията в никакъв случай не струи топлота. Началник Гойл гледаше кръвнишки Глокта през огромната кръгла маса в просторния овален кабинет, малките му топчести очички бяха ококорени, като две лъскави мъниста на кокалестото му лице. Без топли чувства, така като гледам.
Вниманието на Негово високопреосвещенство архилектор Сълт, глава на Инквизицията на Негово величество, беше насочено другаде. Половината от овалната стена на кабинета беше покрита със забодените на нея триста и двайсет листа хартия. По един за всяко смело сърце в нашата славна Камара на лордовете. Листовете шумоляха тихо под нежния бриз от прозореца. Пърхащи малки хартийки, несигурни под напора на вятъра, точно като несигурните гласове на лордовете. На всеки имаше написано име. Лорд този, лорд онзи, лорд еди-кой си, от еди-къде си. Големи мъже и малки мъже. Хора, за чието мнение доскоро никой не даваше пет пари, до момента, в който принц Рейнолт не се търкулна от леглото си право в гроба.
Много от имената имаха до себе си петно цветен восък. Някои по два, а други дори по три цвята. Принадлежност или зависимост. Къде ще отиде гласът им? Синьо за лорд Брок, червено за лорд Ишър, черно за Маровия, бяло за Сълт и така нататък. Естествено, всички подлежат на промяна, зависи откъде ще ги духне вятърът. По-надолу бяха изписани със ситни, сбити редове. Прекалено дребни, за да може Глокта да ги прочете от мястото си, но той и бездруго знаеше какво съдържаха те. Съпругата някога е била проститутка. Пада си по млади мъже. Прекалява с пиенето. Дългове от хазарт, които не може да покрие. Тайни. Слухове. Лъжи. Инструментите на този благороден занаят. Триста и двайсет имена и точно толкова долни историйки, които само чакат да бъдат подхванати, извадени на показ, използвани в наша полза. Политика. Занимание за хора с добродетели и чувство за справедливост.
Е, защо тогава го правя? Защо?
Архилектор Сълт имаше по-належащи тревоги.
— Брок все още води — промърмори мрачно той, загледан в пърхащите листове на стената, скръстил ръце в бели ръкавици на гърба си. — Има петдесет гласа, кои повече, кои по-малко сигурни. Доколкото можем да сме сигурни в тези несигурни времена. Ишър не изостава много с неговите около четирийсет. Доколкото ни е известно, Скалд има някои нови придобивки. Неочаквано безскрупулен човек. Малко или много, държи цялата делегация на Старикланд в ръцете си, което му гарантира към трийсет гласа, Барезин и той има толкова. Както изглежда, те са четирите ни основни грижи.
Кой знае? Може пък кралят да изкара още година, а дотогава ние да сме се избили един друг. Глокта потисна усмивката, която го напуши при мисълта. Камарата на лордовете, пълна с добре облечените трупове на всичките благородници в Съюза, плюс дванайсетимата от Висшия съвет. Всички наръгани в гърба от човека зад тях. Грозната истина за политиката…