— А ако иска само твоя дроб? Какво ще правиш тогава?
— Пак ще ѝ дам твоя — отвърна му Мама Фортуна. — Няма да забележи разликата. Харпиите не са умни.
Останала сама под лунната светлина, старата жена се носеше тихо от клетка на клетка, почукваше по ключалките и побутваше заклинанията си, все едно е домакиня, която проверява колко узрели са пъпешите на пазара. Когато стигна до клетката на харпията, чудовището я посрещна с писък, остър като копие, и разпери крилете си в целия им ужасяващ блясък. За момент на еднорогата ѝ се стори, че решетките на клетката се загърчват и потичат като дъжд; но Мама Фортуна щракна със сухите си като клонки пръсти и те отново станаха железни, а харпията се сви на клона си и зачака.
— Още не — каза вещицата. — Още не.
Двете бяха впили една в друга напълно еднакви очи. Мама Фортуна каза:
— Моя си. Ако ме убиеш, си моя.
Харпията не помръдна, но облак угаси луната.
— Още не — повтори Мама Фортуна и се обърна към клетката на еднорогата.
— Е — рече тя със сладкия си кадифен глас, — успях да те уплаша за момент, а?
Смехът ѝ прозвуча като змии, пълзящи в тиня. Тя пристъпи по-близо.
— Каквото и да разправя твоят приятел, магьосникът — продължи, — явно все пак владея някаква нищожна магия. За да накараш една еднорога да се чувства стара и отблъскваща, ти трябват поне малко умения, смея да твърдя. Ами Мрачната — да не би да я държа в плен със заклинание за жълти стотинки? Никой преди мен…
— Не се хвали, стара жено — прекъсна я еднорогата. — Смъртта ти седи в онази клетка и те слуша.
— Така е — отвърна ѝ спокойно Мама Фортуна. — Но аз поне знам къде е. А ти беше тръгнала да търсиш твоята.
Тя отново се засмя.
— И нея я знам къде е. Но ти спестих срещата и трябва да си ми благодарна за това.
Забравила къде се намира, еднорогата се притисна в решетките. От допира я заболя, но тя не се отдръпна.
— Червеният бик — каза. — Къде мога да го намеря?
Мама Фортуна пристъпи съвсем близо до клетката и измърмори:
— Червеният бик на крал Хагард. Значи си чувала за него. — Оголи два зъба в усмивка и продължи:
— Е, той няма да те има. Ти си моя.
Еднорогата поклати глава и кротко ѝ отвърна:
— Знаеш, че не е тъй. Освободи харпията, докато още има време, освободи и мен. Задръж клетите сенки, ако искаш, но нас пусни.
Безжизнените очи на вещицата изведнъж лумнаха толкова диво, че една дрипава дружина лунни пеперуди, тръгнала на нощна веселба, запърха право към тях и се разсипа в снежнобяла пепел.
— По-скоро ще се откажа от шоубизнеса — изръмжа тя. — Да се влача из вечността, помъкнала самосътворените си страшилища — мислиш ли, че за това съм мечтала, като бях млада и зла? Смяташ ли, че избрах това мижаво магьосничество, пръкнало се от простотията, само защото не познавам истинското вещерство? Правя разни фокуси с кучета и маймуни, защото не мога да пипна тревата, но зная разликата. А сега ти искаш от мен да се лиша от гледката, която си, от присъствието на могъществото ти. Казах на Рук, че ако ми се наложи, ще храня харпията с черния му дроб, и тъй и ще направя. А за да задържа теб, ще взема приятеля ти Шмендрик и ще…
Гневът стопи речта ѝ в ломотене и накрая в мълчание.
— Като сме заговорили за черни дробове — обади се еднорогата. — Истинската магия не се създава, като жертваш нечий чужд дроб. Трябва да изтръгнеш своя и да не очакваш да си го получиш обратно. Истинските вещици знаят това.
Няколко песъчинки се търкулнаха по бузата на Мама Фортуна, докато тя гледаше еднорогата. Всички вещици плачат така. Тя се завъртя и забърза към фургона си, но внезапно пак се обърна и се ухили с чакълената си усмивка.
— Обаче успях да те измамя два пъти — каза. — Да не си помисли, че онези зяпльовци са те познали без помощта ми? Не, трябваше да ти дам вид, който ще разберат, и рог, който ще забележат. В днешно време е нужна евтина карнавална вещица, за да накараш хората да различат истинския еднорог. За теб ще е много по-добре да останеш с мен, макар и в лъжлив облик, защото в целия този свят само Червеният бик ще те познае, когато те зърне.
Тя потъна във фургона си, а харпията отново пусна луната да се покаже.
Глава трета
Шмендрик се върна малко преди зазоряване, плъзгайки се между клетките тихо като вода. Единствено харпията издаде звук, докато минаваше покрай нея.
— Не можах да се измъкна по-рано — каза на еднорогата. — Накарала е Рук да ме наблюдава, а той почти не спи. Но аз му зададох гатанка, а на него винаги му отнема цяла нощ да ги отгатне. Следващия път ще му кажа някой виц и ще има занимавка за седмица напред.