Бренда кимна на Томас, докато влизаше в детектора. След около минута дойде ред на Миньо.
Той погледна към Томас. Лицето му имаше сериозно изражение.
— Ако не те видя от другата страна — промърмори, — помни, че те обичам. — Подсмихна се, забелязал, че приятелят му се пули, престъпи прага и вратата се затвори.
Малко след това жената покани Томас.
Той влезе в тясното помещение и вратата се затвори. Блъсна го силен въздушен поток, изписукаха индикатори, после вратите пред него се отвориха и внезапно се озова сред много хора. Томас се озърна изплашено и едва сега видя своите приятели. Беше малко потиснат от целия този хаос наоколо. Шумна тълпа от мъже и жени — много от тях притиснали към устите си нечисти кърпи — изпълваше огромно помещение с висок, стъклен покрив, през който проникваха слънчеви снопове. В далечния ъгъл зад прозорците се виждаха няколко небостъргача, макар че биха били джуджета в сравнение с онези в изоставения град на Обгорените земи. Те бяха окъпани в светлина. Томас не спираше да се озърта, удивен от всяка нова находка, и почти забрави страховете си отпреди малко.
— Не е толкова зле, а, мучачо! — попита Хорхе.
— Дори ми харесва — обади се Миньо.
Томас бе слисан, не можеше да престане да върти глава и да оглежда огромната сграда, в която се бяха озовали.
— Какво е това място? — попита най-сетне той. — Кои са тези хора? — Той огледа тримата си спътници в очакване на отговор. Хорхе и Бренда изглеждаха малко смутени от въпросите му.
— Все забравям, че си изгубил спомените си — промърмори Бренда с тъжен вид, сетне разпери ръце. — Нарича се мол. Всъщност сградата се простира покрай стената, заобикаляща града. Състои се предимно от магазини и офиси.
— Никога не бях виждал толкова много… — Той млъкна. Към тях се приближаваше мъж с тъмносиньо сако, втренчил поглед в Томас. Изглеждаше малко неспокоен.
— Здравейте — прошепна Томас и кимна на непознатия.
Мъжът спря при тях, преди някой да успее да реагира. Кимна на останалите и рече:
— Знаем, че някакви хора са избягали от ЗЛО. И съдейки по берга, с който пристигнахте, предполагам, че сте част от тази група. Препоръчвам ви да приемете съвета, който ще ви дам. Няма от какво да се страхувате — искаме да ни помогнете и ви обещаваме, че ще бъдете под наша закрила.
Той подаде на Томас навита на руло бележка, обърна се и се отдалечи без дума повече.
— Какво, за бога, беше това? — учуди се Миньо. — Какви ги приказва този?
Томас разгъна бележката.
— Тук пише: „Трябва да се срещнем колкото е възможно по-скоро — аз съм с една група, която се казва „Дясната ръка“. Ъгълът на „Кенууд“ и „Брокшайър“, апартамент 2792“.
Томас усети, че на гърлото му засяда буца. Беше познал подписа в долния край на бележката. Погледна към Миньо, уверен, че лицето му е пребледняло.
— Бележката е от Гали.
24
Оказа се, че не се налага Томас да обяснява. Бренда и Хорхе бяха започнали работа за ЗЛО достатъчно отдавна, за да знаят кой е Гали, как е бил низвергнат в Езерото, как двамата с Томас са станали съперници заради спомените на Гали след Промяната. Но за Томас той бе само гневното момче, метнало ножа, който уби Чък. Спомняше си как Чък издъхна в ръцете му.
След това Томас бе изгубил контрол над себе си. И беше удрял Гали, докато сметна, че го е убил. Сега, Когато осъзна, че явно не е, почувства неочаквано облекчение — ако тази бележка наистина бе от Гали. Колкото и да го мразеше, Томас не искаше да бъде убиец.
— Не е възможно да е от него — подметна Бренда.
— Защо не? — попита Томас, все още завладян от облекчението. — Какво може да е станало с него, след като ни отведоха? Дали той…
— Не, не умря. Прекара няколко седмици в лазарета, където лекуваха счупената му скула. Но това нараняване не можеше да се сравни с психическата травма. Използваха го да убие Чък, защото психиатрите смятаха, че ще се сдобият с полезни поведенчески реакции. Всичко беше планирано предварително. Накараха Чък да застане пред теб.
Всичкият гняв, който Томас досега стоварваше върху Гали, внезапно се премести към ЗЛО, допълвайки вече съществуващия резервоар с омраза към тази организация. Ако Бренда беше права, Гали се бе оказал безволев инструмент. Омразата се увеличи, Когато осъзна, че е било предварително замислено да убият Чък вместо него.
А Бренда продължаваше:
— Чух, че един от телепатите е организирал инцидента по такъв начин, че да е променлива не само за теб и за езерните, които бяха свидетели… но и за Чък през последните му секунди живот.