Томас присви устни, споходен от неприятната картина — Миньо събаря Гали на пода и го заплашва. Беше забравил този случай.
— Имах лош ден тогава — отвърна Миньо и по лицето му не можеше да се разбере дали съжалява.
— Да бе, сигурно — изкриви устни Гали. — Но миналото си е минало, нали? — Той се подсмихна, но никой не се присъедини към него.
Миньо може и да нямаше угризения, но Томас ги изпитваше.
— Гали, съжалявам за това, което направих. — Той се опита да издържи на втренчения поглед на Гали. Искаше другото момче да му повярва, да знае, че за него ЗЛО са общ и страшен враг.
— Ти съжаляваш? Аз убих Чък. Той е мъртъв. Заради мен.
Чул това, Томас не почувства облекчение, а тъга.
— Не беше по твоя вина — намеси се в опит за умиротворение Бренда.
— Глупости дрънкаш — възрази Гали. — Ако имах повечко кураж, нямаше да им позволя да ме контролират. Но се оставих, защото си мислех, че ще убия Томас, а не Чък. Да ми изсъхнат ръцете, ако съм искал да посегна на онова нещастно хлапе.
— Колко великодушно от твоя страна — подхвърли Миньо.
— Значи искаше да ме убиеш? — попита Томас, изненадан от искреността му.
Гали изпръхтя.
— Само не ми хленчи. Мразя те повече, отколкото съм мразил когото и да било на този свят. Но миналото вече няма значение. Време е да обсъдим бъдещето. И края на света.
— Чакай малко, мучачо — намеси се Хорхе. — Първо, искам да ни разкажеш с най-малки подробности за всичко, откакто ЗЛО те прибраха до момента, Когато си се озовал тук.
— И най-вече откъде знаеше, че сме пристигнали — добави Миньо. — И за времето на пристигането ни? Кой бе онзи странен тип, който ни донесе бележката?
Гали се подсмихна отново, от което лицето му стана още по-страшно.
— Май не може да спечелиш нечие доверие, Когато си бил със ЗЛО.
— Така си е — потвърди Томас. — Разказвай какво става. Особено ако държиш на помощта ни.
— На твоята помощ? — подскочи Гали. — Не бих го казал по този начин. Но съм сигурен, че имаме общи цели.
— Слушай — изгледа го остро Томас. — Трябва ни причина да ти вярваме. Просто започни да говориш.
Настъпи дълга пауза, но накрая Гали поде:
— Човекът, който ви донесе бележката, се казва Ричард. Той е член на една група на име „Дясната ръка“. Те имат свои хора във всеки град на тази лайняна планета. Поставили са си за цел да свалят ЗЛО, но не разполагат с необходимите ресурси да го осъществят, поне засега. Искат да преминат към действие, но все още им липсва известна информация.
— Чували сме за тях — кимна Бренда. — Но ти как се забърка с тези хора?
— Те имат няколко агенти в главния комплекс на ЗЛО, които се свързаха с мен и ми обясниха, че ако се престоря на побъркан, ще ме отпратят. Бях готов на всичко, за да напусна онова място. Както и да е „Дясната ръка“ се нуждаеха от вътрешен човек, който знае какъв е редът в сградата и познава системите за сигурност. Ей такива цопла. Ето защо те нападнаха колата, която ме ескортираше, и ме освободиха. Доведоха ме тук. Колкото до това откъде знаех, че ще дойдете, получихме анонимно съобщение по обединената мрежа. Предположих, че вие сте ни го пратили.
Томас погледна въпросително Бренда, но тя само повдигна рамене.
— Значи не сте били вие — заключи Гали. — Тогава може да е някой от щаба. Както и да е, след като го узнахме, проникнахме в системите на летището и проверихме кога и къде ще се появите.
— И ни доведе тук, за да обсъдим как да свалим ЗЛО? — попита Томас. Дори далечната възможност това да се осъществи го изпълваше с надежда.
Гали кимна бавно и заговори отново:
— Казваш го все едно не би било проблем. И по същество е точно така. Но все пак имаме два големи проблема.
— Хайде, кажи ни кои са те — подкани го Бренда.
— Успокой се, момиче.
— Какви проблеми? — настоя и Томас.
Гали изгледа ядно Бренда, сетне извърна поглед към Томас.
— Първо, говори се, че избликът върлува из града и че властите полагат огромни усилия да прикрият този факт. Защото сред болните има и много от управляващите. Потискат вируса с блаженството — то поукротява болестта, така хората изглеждат здрави, но това не пречи на разпространението на заразата. Предполагам, че същото става и по целия свят. Просто няма начин да се спре това чудовище.
Томас усети, че сърцето му се свива от страх. Мисълта, че светът може да бъде залят от орди побърканяци, му се стори ужасяваща. Още повече ако си един от малкото мразени хора с имунитет към болестта.
— А какъв е вторият проблем? — попита Миньо. — Сякаш първият не ни стига.