— Томас! — извика Бренда. — Какво ти става?
Въпреки загубата на телесен контрол умът на Томас оставаше ясен. Виждаше с крайчеца на окото, че Миньо се е надвесил над него и се опитва да го успокои, а Хорхе наблюдава изцъклен сцената.
Томас понечи да отговори, но от устата му потече слюнка.
— Можеш ли да ме чуеш? — извика Бренда, надвесена над него. — Томас, какво ти става?
И тогава крайниците му внезапно застинаха, краката му се изопнаха неподвижно, а ръцете му се отпуснаха настрани. Не можеше да ги накара да се повдигнат. Опитваше се отново и отново, ала нищо не се получаваше. Помъчи се да заговори, но дори устните му отказваха да оформят думите.
На лицето на Бренда се четеше нескрит ужас.
— Томас? — повика го тя. Не знаеше как, но тялото му изведнъж отново се раздвижи. Ръцете и краката му се свиха — той се изправяше! Сякаш бе нечия марионетка. Направи опит да изкрещи, но не успя.
— Добре ли си? — попита Миньо.
Томас бе завладян от паника, ала тялото му продължаваше да върши разни неща въпреки волята му. Главата му трепна, после се завъртя към вратата, през която бе излязъл домакинът. Устата му забълва думи, които идваха от неговия ум:
— Аз не мога… да ви позволя… да го направите.
27
Томас се бореше отчаяно срещу тази чужда сила, мъчеше се да си възвърне контрола над мускулите. Но нещо отвън го държеше и направляваше действията му.
— Томас, те са те открили! — извика Бренда. — Бори се с тях!
Той наблюдаваше безпомощно как ръката му се протяга, блъсва я в лицето и я събаря на пода.
Хорхе се завтече да я защити, но Томас замахна и го фрасна с юмрук в брадичката. Главата на Хорхе отхвръкна назад, от устните му се разлетяха кървави пръски.
Томас отново зареди думи, които не бяха негови:
— Не мога… да ви позволя… да направите… това!
Той буквално изкрещя последните думи и от усилието го заболя гърлото. Сякаш мозъкът му бе програмиран да произнася само това изречение и нищо повече.
Бренда се бе изправила. Миньо го гледаше със слисано изражение. Хорхе триеше кръвта от устата си, а в очите му блещукаха гневни пламъчета.
Нещо изплува в ума на Томас. Някакъв спомен за защитна програма на импланта, която да не позволява да бъде отстраняван. Искаше да извика на приятелите си, да им каже да го упоят. Но не можеше. Насочи се към вратата с неуверени крачки, като избута Миньо от пътя си. Когато доближи кухнята, ръката му се протегна и стисна дръжката на един нож. Томас направи отчаян опит да го пусне, ала пръстите му се бяха свили и вкопчили в дръжката.
— Томас! — извика Миньо, отърсил се най-сетне от вцепенението си.
Томас се завъртя към него и вдигна ножа. Ненавиждаше се, че е толкова слаб и не може да овладее тялото си. Отново се опита да проговори — безуспешно. Единственото, което правеше тялото му, бе да попречи да бъде изваден имплантът.
— Искаш да ме убиеш ли, сбръчканяко? — попита Миньо. — Ще хвърлиш това нещо, както Гали го хвърли по Чък? Хайде, давай. Хвърли го!
За един кратък миг Томас се ужаси, че тялото му ще направи точно това, но той внезапно се завъртя в противоположна посока. В този момент на вратата се появи Ханс и го погледна с разширени от ужас очи. Томас предполагаше, че Ханс е главната му цел — програмата щеше да нападне всеки, който се готви да извади импланта.
— Какво, по дяволите, става? — ахна Ханс.
— Не мога… да ти позволя… да го направиш! — отвърна Томас.
— Точно от това се боях — промърмори Ханс. Той изгледа останалите. — Ей, я елате да ми помогнете!
Томас си представяше устройството на импланта като микроскопична машинка, управлявана от още по-микроскопични паяци. Той се бореше с тях, стиснал зъби до болка. Но ръката му започна да се повдига, уловила с побелели пръсти дръжката на ножа.
— Не мо… — Преди да успее да завърши изречението, някой го удари отзад и ножът излетя от ръката му. Той се строполи на пода и в последния миг видя, че зад него стои Миньо.
— Няма да ти позволя да нараниш някого! — рече приятелят му.
— Разкарай се от мен! — кресна Томас, и този път не знаеше кой произнася думите.
Но Миньо бе притиснал ръцете му към пода. Надвеси се над него, като дишаше тежко.
— Няма да те пусна, докато не освободят от контрол ума ти.