Очите на нещастника се изпълниха с ужас, той бавно отпусна крака и изопна тяло на пода. Униформеният се дръпна назад и прибра пистолета в кобура.
Мъжът със странния син предмет незабавно зае позиция до главата на нещастния заразен и опря мундщука в челото му, притискайки го в косата.
— Опитай се да не мърдаш. — Оказа се, че е жена, но гласът й иззад маската звучеше още по-зловещо, отколкото мъжките. — Или ще изгубиш нещо.
Томас дори нямаше време да помисли какво може да означава това, защото жената натисна едно копче и от мундщука бликна подобно на гел вещество. Беше синьо на цвят и лепкаво, то се стече бързо по лицето на мъжа и запълзя надолу. Той изпищя, но звукът бе приглушен от стеклия се в устата му гел. Веществото започна бързо да се втвърдява, превърна се в черупка, през която Томас можеше да вижда. За броени секунди половината тяло на заразения застина неподвижно. Томас забеляза, че униформеният го наблюдава и извърна плахо очи към него.
— Какво? — попита Томас.
— Голямо шоу, а? — ухили се мъжът. — Наслаждавай се, докато приключи. След това идваш с мен.
31
Сърцето на Томас се сви. Имаше нещо садистично в погледа на униформения, докато се навеждаше отново над заразения. Междувременно синият гел бе достигнал краката, обгръщайки ги в твърда пластмасова обвивка. Жената се изправи и Томас видя, че държи в ръцете си празен чувал. Тя го сгъна и го прибра в джоба.
— Да го разкараме от тук — рече тя.
Четиримата се наведоха да вдигнат заразения. Томас не сваляше очи от униформения мъж. Какво, по дяволите, значеше това, че идва с него? Къде? Защо? Ако другият нямаше пистолет, Томас щеше да побегне.
Когато групата се отправи към вратата, там отново се показа Миньо. Готвеше се да влезе вътре, но униформеният вдигна оръжие.
— Спри веднага! — извика той. — Излизай!
— Но ние сме с него. — Миньо посочи Томас. — И трябва да вървим.
— Този няма да ходи никъде. — Мъжът се сепна, сякаш му бе хрумнало нещо. Погледна към Томас, после отново към Миньо. — Чакай малко. И ти ли си муни?
Томас усети, че го завладява паника. Но Миньо бе достатъчно бърз. Той се завъртя и се стрелна навън.
— Спри! — извика униформеният и хукна към вратата.
Томас скочи към витрината. Видя Миньо, Бренда и Хорхе да пресичат улицата и да изчезват зад ъгъла. Униформеният спря пред кафенето, пристъпи неуверено, после се върна. С пистолет, насочен към Томас.
— Трябва да те застрелям в шията и да те гледам как умираш заради стореното от твоя приятел. Но благодари на Бога, че мунитата са ценни, инак щях да го направя само за да се почувствам по-добре. Ама и днес е един ден.
Томас не можеше да повярва, след всичко, което бе преживял, че позволи да се забърка в подобна нелепа история. Не беше изплашен, по-скоро ядосан.
— Е, моят не беше по-добър — промърмори той.
— Поне ще ми помогнеш да си натъпча джоба. И, между другото, запомни, че не те харесвам. Още щом те видях, не ми стана симпатичен.
Томас се усмихна.
— Какво пък, чувствата ни са взаимни.
— Странно хлапе си ти. Присмиваш се. Ще видим как ще се чувстваш довечера, като залезе слънцето. Хайде. — Той махна към вратата. — И имай предвид, че търпението ми почти се е изчерпало. Опиташ ли някой трик, ще те гръмна в тила и ще кажа на полицията, че си се държал като болен и си побягнал. На мен номера не ми минават. Дори няма да ме разпитват.
Томас стоеше на място и се опитваше да прецени шансовете си. Всичко бе толкова странно, дори смешно, макар и по извратен начин. Беше избягал от ЗЛО, за да бъде задържан от някакъв въоръжен градски служител.
— Не ме карай да го казвам отново — изръмжа униформеният.
— Къде отиваме?
— Скоро ще разбереш. А аз ще съм един богат щастливец. Сега се размърдай.
Томас вече два пъти бе прострелван и знаеше колко боли. Изглежда, че трябваше да последва неприятния тип, ако не искаше за трети път да мине през това. Той изгледа ядно униформения и се отправи към вратата. Когато я доближи, спря.
— Накъде?
— Наляво. Ще извървим кротко и без неприятности три пресечки, после пак свиваме наляво. Там ни чака кола. Трябва ли да те предупреждавам какво ще се случи, ако опиташ нещо?
— Ще застреляш невъоръжено дете в тила. Разбрах го.
— О, човече, как ви мразя вас, мунитата. Хайде, тръгвай. — Той опря дулото на пистолета в гърба на Томас и двамата излязоха на улицата.
Стигнаха третата пресечка и свиха вляво, без да разменят повече приказки. Беше задушно и влажно и тялото на Томас бе плувнало в пот. Той посегна да си изтрие челото и униформеният го перна по тила с дръжката на пистолета.