Миньо сякаш бе готов да се нахвърли върху него.
— Добър опит, нещастнико, но не ти вярвам. Мисля, че ще остане достатъчно от него, за да крещи отвътре, докато едновременно страда и потъва в безумието. Това ще е истинско мъчение — като да те заровят жив.
Картината се мярна за миг пред очите на Томас и той изгуби охота да разговаря. Остана да седи, загледан в пода, докато бергьт не се приземи с леко сътресение на денвърското летище.
Томас разтърка лице.
— Май се върнахме.
— Знаеш ли, струва ми се, че започвам да разбирам ЗЛО — подхвърли замислено Миньо. — След като видях отблизо очите на Нют. Видях безумието в тях. Това не е човекът, когото познавах от доста време. Виждал съм много мои приятели да умират, но не мога да си представя нещо по-страшно. Избликът, човече. Ако можем да намерим лек за него…
Той не довърши изречението, но Томас знаеше какво си мисли. Затвори очи и поклати глава. Нищо в този живот не бе само черно или само бяло. И никога не е било.
Хорхе и Бренда се присъединиха към тях.
— Съжалявам — прошепна Бренда.
Миньо изръмжа нещо, Томас кимна и я изгледа продължително, опитвайки се да й внуши с поглед колко зле се чувства. Хорхе приседна до тях, увесил нос.
Бренда се покашля.
— Зная, че ви е тежко, но трябва да обсъдим плановете си.
Миньо скочи внезапно и я посочи с пръст.
— Говори си каквото искаш, госпожице. Но ние току-що зарязахме нашия приятел в лапите на банда побъркани типове. — Той излезе разгневен от каюткомпанията.
Бренда извърна очи към Томас. Той сви рамене.
— Няма нищо. Познават се с Нют от две години. Откакто е дошъл в лабиринта. Ще му е нужно известно време.
— Всички сме потресени, мучачо — обади се Хорхе. — Може би трябва да си починем няколко дни. Да обмислим станалото.
— Аха — въздъхна Томас.
Бренда се наведе към него и го стисна за ръката.
— Ще измислим нещо.
— Има само едно място, откъдето можем да започнем — подхвърли Томас. — При Гали.
— Може и да си прав. — Тя отново го стисна за ръката, сетне се изправи. — Хайде, Хорхе. Да идем да направим нещо за ядене.
Двамата оставиха Томас насаме с мъката му.
След една потискаща вечеря, по време на която никой не проговори, ако се изключеха няколко безсмислени думи, четиримата се разделиха. Томас не можеше да спре да мисли за Нют, докато се скиташе безцелно из берга. Сърцето му се свиваше, Когато си представяше в какво се е превърнал животът му, колкото и малко от него да му остава.
Бележката.
Той се сепна, огледа се объркано, сетне изтича в тоалетната и заключи вратата. Бележката! В хаоса на побърканяшкия дворец напълно бе забравил за нея. Нют бе казал, че ще разбере, Когато дойде моментът да я прочете. Трябваше да го стори, преди да го изостави на онова отвратително място. Ако моментът не е бил подходящ тогава, то кога ли би бил?
Той извади плика от джоба си, разкъса го и извади бележката. Меката светлина над огледалото я озари с топло сияние. Бяха две кратки изречения.
Убий ме. Ако някога си бил мой приятел, убий ме.
Томас я четеше отново и отново, сякаш думите биха могли да се променят. Самата мисъл, че приятелят му сякаш е знаел какво ще му се случи, го караше да се чувства ужасно. Той си спомни колко разгневен бе Нют, Когато го откриха в боулинга. Просто е искал да се спаси от неизбежната участ да стане побърканяк.
А Томас не бе изпълнил молбата му.
42
Томас реши да не казва на другите за бележката. Не виждаше с какво би им помогнало това. Време беше да предприемат някакви действия и той бе готов да продължи с решителност, на каквато не вярваше, че е способен.
Прекараха две нощи в берга, почиваха си и разговаряха за бъдещите планове. Никой от тях не знаеше достатъчно за града, нито имаха там сигурни връзки. Разговорите им неизменно се връщаха към Гали и „Дясната ръка“. Организацията, която искаше да спре ЗЛО. И ако бе вярно, че ЗЛО искат да започнат отново изпитанията с нови мунита, тогава Томас и приятелите му имаха сходни цели с тези на „Дясната ръка“.
Гали. Трябваше да се върнат при него.
На сутринта на третия ден след трагедията с Нют Томас се изкъпа и се присъедини към останалите за една бърза закуска. И другите като него очевидно бяха изпълнени с желание за действие. Решиха да отидат в апартамента на Гали. Бяха малко разтревожени от това, което им бе казал Нют — че някои от побърканяците възнамеряват да напуснат двореца и да се върнат в Денвър. Но поне от въздуха не виждаха признаци за това.