След като се приготвиха, Томас и останалите се събраха при люка.
— Оставете и този път на мен да говоря — предложи Хорхе.
Бренда кимна.
— И Когато влезем, ще вземем такси.
— Чудесно — промърмори Миньо. — Стига сме дрънкали. Да се захващаме за работа.
Томас не би могъл да го каже по-добре. Действието бе единственото нещо, което можеше да прокуди мъката от спомена за Нют и неговата бележка.
Хорхе натисна едно копче и огромната платформа се спусна надолу. Люкът се бе отворил наполовина, Когато видяха, че отвън стоят трима души. Когато платформата опря земята, Томас вече си бе дал сметка, че не държат в ръцете си плакат с надпис „Добре дошли“.
Двама мъже. Една жена. Имаха същите защитни маски като униформения от кафенето. Мъжете бяха насочили пистолети, а жената — гранатомет. Лицата им бяха потни и почернели от мръсотия, дрехите им бяха разкъсани на места, сякаш си бяха пробивали с бой път дотук. Томас можеше само да се надява, че това е охраната, която е предприела малко пресилени мерки за сигурност.
— Какво става? — попита Хорхе.
— Затваряй си плювалника, муни — отвърна един от мъжете с познатия механизиран глас. — А сега искам да слезете долу без проблеми, инак няма да ви хареса това, което ще се случи. Не опитвайте нищо.
Томас вдигна глава и установи с изненада, че порталът зее широко отворен и до него лежат две безжизнени тела.
Хорхе първи реагира.
— Хермано, ако откриеш огън, ще се нахвърлим върху теб като мухи на лайно. Може да уцелиш един от нас, но останалите ще ви направят на пихтия.
Томас знаеше, че това е само празна заплаха.
— Няма какво да губим — заяви мъжът. — Така че, ако ви е мерак, опитайте. Сигурен съм, че ще повалим поне двама от вас, преди да сте изминали и две крачки. — Той вдигна оръжието и се прицели в лицето на Хорхе.
43
— Разбрах те — промърмори пилотът и вдигна ръце. — Този път вие печелите.
Миньо изстена.
— И ти си един нещастник — но въпреки това изопна ръце. — А вие, там долу, бъдете нащрек. Само това мога да ви кажа.
Томас знаеше, че нямат друг избор, освен да се подчинят. Той също вдигна ръце и пръв заслиза по рампата. Останалите го последваха и въоръжените ги отведоха от другата страна на берга, където бе паркиран стар и очукан пикап с бръмчащ двигател. Жена със защитна маска седеше на волана, други двама с гранатомети се бяха настанили на седалката зад нея.
Един от тях отвори страничната врата и им кимна да влизат.
— Хайде, вътре. Едно погрешно движение и ще литнат куршуми. Както ви казах, няма какво да губим. Не мисля, че светът ще стане по-лошо място, ако го отървем от вас.
Томас се качи в пикапа, като не спираше да преценява шансовете им. Едва ли можеха да са добри, след като другите имаха оръжия.
— Кой ви плаща да отвличате мунита? — попита той, докато приятелите му се качваха. Искаше някой да потвърди това, което Тереза бе казала на Гали — че напоследък отвличали и продавали някъде мунита.
Никой не отговори.
Тримата, които ги бяха посрещнали при платформата, влязоха последни и затвориха вратата. После насочиха оръжията си към тях.
— Отзад има качулки — каза мъжът, който явно бе водач на групата. — Нахлузете ги. Никак няма да ми хареса, ако видя, че някой от вас наднича под тях. Предпочитаме да запазим нашата малка тайна.
Томас въздъхна — нямаше смисъл да спори. Взе една от качулките и я нахлузи на главата си. Виждаше само чернилка и малко след това пикапът се раздвижи с нарастващо ръмжене на двигателя.
Пътуваха, без да спират, на Томас му се струваше, че измина безкрайно много време. Когато най-сетне пристигнаха, вече му призляваше.
Веднага щом вратата се отвори, той посегна инстинктивно към качулката.
— Не го прави — предупреди го водачът. — Да не си посмял да свалиш качулката. А сега слизайте. И без номера — ако искате да живеете.
— Ама и ти си един смелчага — изръмжа в отговор Миньо. — Лесно ти е да заплашваш, Когато сте шестима и с оръжие. Защо не вземеш да…
Гласът му бе прекъснат от удар, последван от изпъшкване.
Нечии ръце сграбчиха Томас грубо и го свалиха от пикапа. После някой го хвана за ръката и го поведе. Томас едва успяваше да се задържи на крака.
Не каза нищо, докато се спуснаха по стълбище и продължиха по дълъг коридор. Спряха и той чу изщракване на ключалка, сетне скърцане на отваряща се врата. Веднага след това въздухът се изпълни с приглушени гласове, сякаш вътре ги очакваха поне десетина души.