— Тъй де — добави Бренда. — И без това всички са чули шумотевицата.
— Май си права — рече Лоурънс и включи фаровете.
Светлините озариха цялата улица, която, след доскорошния мрак, изглеждаше ярко осветена, като да е на слънце. Томас присви очи, ала миг по-късно ги ококори, парализиран от страх. На около двайсетина крачки пред тях се бе появила тълпа от поне трийсет души, които стояха плътно притиснати един в друг и запречваха улицата.
Лицата им бяха бледи и измъчени, покрити с белези и драскотини. Дрипави парцали едва покриваха телата им. Стояха там, загледани в светлината на фаровете, но сякаш не я забелязваха. Приличаха на ходещи трупове, на възкръснали мъртъвци.
Томас потрепери и усети, че го побиват ледени тръпки.
Тълпата започна да се разделя. Движеха се в унисон и по средата на улицата се оформи широко празно пространство. После един от тях махна с ръка, давайки знак на пикапа да продължи.
— Брей, че учтиви побърканяци — прошепна Лоурънс.
49
— Тия може да не са съвсем превъртели още — подхвърли Томас, макар да осъзнаваше колко глупаво звучи. — Или не са в настроение да ги мачка пикап?
— Каквото и да е, давай напред — предложи Бренда. — Преди да са си променили мнението.
За облекчение на Томас Лоурънс направи точно това — пикапът се стрелна напред, без да забавя. Докато ги подминаваха, нещастниците извърнаха лица към тях. Отблизо изглеждаха още по-страшно и Томас отново потрепери.
Тъкмо наближаваха края на групата, Когато се чуха няколко силни гърмежа и пикапът подскочи, преди да се люшне надясно. Предницата му се заби в стената и смачка двама притиснати към нея побърканяци. Томас гледаше ужасен през предното стъкло как окървавените им тела продължаваха да се гърчат.
— Какво беше това, мамка му? — изруга Лоурънс и включи на задна.
Изминаха само няколко метра обратно, под акомпанимента на ужасяващо скърцане, преди пикапът да се разтресе. Двамата побърканяци рухнаха на земята и незабавно бяха нападнати от тези най-близо до тях. Томас побърза да извърне глава, завладян от ужас и отвращение. Останалите побърканяци взеха да думкат с юмруци по ламарината и стъклата. В същото време гумите продължаваха да се въртят с пищене, без обаче да могат да зацепят. Цялата тази какофония бе като трескаво кошмарно видение.
— Какво става? — извика Бренда.
— Направили са нещо на гумите. Или на оста. Не зная какво!
Лоурънс непрестанно превключваше на първа и задна скорост, ала не успяваха да се придвижат повече от метър-два. Към прозореца вдясно от Томас се приближи жена с разчорлена коса. Стискаше с две ръце тежка лопата и я стовари върху прозореца. Стъклото издържа.
— Трябва да се махнем веднага! — извика Томас. Чувстваше се напълно безпомощен. Глупаво постъпиха, като позволиха да попаднат в една толкова очевидна клопка.
Лоурънс не спираше да мести скоростния лост, но положението не се промени. От тавана отекнаха удари. Някой се бе покатерил горе. Побърканяците атакуваха прозорците с всичко, каквото им падне. Жената вдясно от Томас не спираше да млати стъклото с лопатата. Накрая, след шестия или седмия удар върху стъклото се появи пукнатина.
— Ще го разбие! — изкрещя той с пресипнал от страх глас.
— Изкарай ни оттук! — викна Бренда на Лоурънс.
Пикапът се придвижи още няколко сантиметра, колкото жената да не уцели при следващия* удар. Но някой стовари чук върху предното стъкло и то се покри с паяжина от ситни пукнатини, сякаш върху прозореца бе разцъфнало бяло цвете.
Пикапът отново се люшна назад. Мъжът с чука се претърколи и падна, преди да успее да удари прозореца. Друг побърканяк изтръгна чука от ръката му и посегна да нанесе удар. Върху него се нахвърлиха двама мъже и започна борба за оръжието. Пукнатините в предното стъкло скриваха почти напълно гледката пред пикапа. Отзад долетя звук от строшено стъкло и Когато Томас завъртя глава, видя една ръка да се пъха през нащърбения отвор. Вече беше изподрана и омазана в кръв.
Томас разкопча колана и се промъкна в задната част на пикапа. Сграбчи първото, което му попадна — оказа се, че е пластмасова пръчка с четка в единия край и острие в другия, вероятно предназначена за почистване на снега, и забоде острата част в ръката на нападателя. Чу се болезнен писък и ръката изчезна обратно, оставяйки кървави дири по назъбения отвор.
— Искаш ли гранатомета? — извика му Бренда.
— Не! — отвърна Томас. — Не е удобен за стрелба в тясно помещение. Използвай пистолета!