Пикапът се люшна напред, после отново спря, Томас си удари носа в задната част на седалката и усети, че го пронизва остра болка. Когато се обърна, мъж и жена вече изтръгваха останките на строшения заден прозорец. От ръцете им се стичаше кръв.
— Вземи! — викна му Бренда. Той взе пистолета, прицели се, стреля веднъж, два пъти и един от побърканяците падна с агонизиращ вик, заглушен от поредния вой на двигателя.
— Още малко и ще се освободим! — извика Лоурънс. — Не зная как, по дяволите, го правят!
Томас го погледна. Мъжът бе плувнал в пот. В средата на напукания прозорец се бе появила дупка. Паяжината вече покриваше цялото стъкло и навън не се виждаше нищо. Бренда държеше гранатомета, готова да стреля, ако положението стане съвсем отчайващо.
Пикапът се стрелна назад, после напред и отново назад. Този път, изглежда, Лоурънс го владееше малко по-добре. Чифт ръце се пъхнаха през разбития заден прозорец и Томас пусна още два куршума. Последваха нови писъци и зад отвора за миг се мярна изкривено от болка женско лице.
— Момче, само ни пусни вътре — каза тя дрезгаво. — Гладни сме. Дайте ни малко храна. Пусни ни вътре!
Жената изкрещя последните думи и напъха глава в отвора, явно си мислеше, че може да се промуши през него. Томас не искаше да я застреля, но държеше пистолета насочен към нея, в случай че по някакъв начин тя се озове вътре. Но Когато пикапът отново подскочи напред, тя падна навън.
Томас се приготви за обратното люшване на пикапа. Но след няколко кратки сътресения колата внезапно пое в правилната посока.
— Мисля, че успяхме! — извика Лоурънс.
Този път изминаха почти десетина крачки. Побърканяците не спираха да ги следват и след кратко затишие пространството наново се огласи от виковете и крясъците им. Мъж напъха в отвора ръка, стиснал нож, и започна да го размахва вътре слепешката. Томас вдигна пистолета и стреля. Колко ли беше убил? Трима? Четирима? Нима наистина ги бе застрелял?
С един последен жалостив стон пикапът за пореден път се стрелна напред и този път не спря. Подскочи няколко пъти, докато прегазваше падналите на шосето побърканяци, и Томас видя, че от покрива им тупнаха поне две сенки. Останалите се хвърлиха да ги преследват, но скоро изостанаха.
Томас се сви на седалката, загледан в хлътналия покрив. Поемаше си въздух на пресекулки, опитвайки се да не позволи на чувствата да го завладеят напълно. Почти не забелязваше Лоурънс, който направи още няколко остри завоя и после хлътна през разтворена желязна порта, която се затвори отзад в мига, Когато я подминаха.
50
Когато пикапът спря и Лоурънс изключи двигателя, светът около Томас бе обгърнат от тишина. Единственото, което чуваше, бе пулсиращата в слепоочията му кръв. Той затвори очи и се опита да успокои дишането си. Известно време никой не смееше да проговори. Пръв Лоурънс наруши мълчанието.
— Отвън са. Заобиколили са ни. Чакат да излезем.
Томас се наведе към прозореца. Зад строшеното стъкло бе непрогледен мрак.
— Кой? — попита Бренда.
— Пазачите на шефа. Знаят, че това е наша кола, но няма да се приближат, докато не излезем. Трябва да се уверят, че ни познават. Поне двайсетина души ни държат на прицел.
— И какво ще правим? — попита Томас.
— Ще излезем бавно. Те ще ме познаят.
— Едновременно или един по един?
— Аз ще изляза пръв, за да им кажа, че всичко е наред. Почакайте, докато чукна на прозореца, преди да ме последвате. Готови ли сте?
— Доколкото е възможно — въздъхна Томас.
— Ще бъде голяма тъпотия — обади се Бренда, — ако ни застрелят, след като преживяхме всичко това. Сигурна съм, че вече и аз приличам на побърканячка.
Лоурънс отвори вратата. Томас зачака, изпълнен с безпокойство. Малко след това на капака се потропа и той едва не подскочи.
Бренда отвори вратата и излезе навън. Томас я последва, напрягайки очи да различи нещо в мрака.
Чу се остро изщракване и мястото внезапно се озари в светлина. Томас вдигна ръце да закрие очите си и се опита да надзърне между пръстите. Точно срещу тях върху триножник бе поставен мощен прожектор. Едва успяваше да различи два силуета от двете му страни. Той завъртя бавно глава и преброи поне десетина души, въоръжени с различни оръжия — точно както бе казал Лоурънс.
— Лоурънс, ти ли си това? — извика един мъж откъм бетонната стена. Беше невъзможно да се определи кой точно бе проговорил.
— Да, аз съм.
— Какво е станало с пикапа и какви са тия хора? Кажи ми, че не си довел заразени вътре.