— На две преки оттук ни нападна голяма група побърканяци. А тези тук са мунита — те ме накараха да ги докарам при вас. Искат да се срещнат с шефа.
— Защо? — попита мъжът.
— Казаха, че…
— По-добре да го чуя от тях — прекъсна го мъжът. — Я си кажете имената и защо сте накарали моя човек да ви докара. Дано да имате солидна причина да ми повредите пикапа.
Томас и Бренда се спогледаха и тя кимна.
Той отново извърна лице към прожектора, съсредоточавайки се върху човека вдясно от него. Предполагаше, че той е заговорил.
— Казвам се Томас. Това е Бренда. Ние познаваме Гали — бяхме с него в ЗЛО. Преди няколко дни той ни каза за „Дясната ръка“ и какво правите. Смятахме да ви помогнем, но не и ако действате по този начин. Искаме само да разберем какво подготвяте, защо отвличате хора и ги затваряте. Според мен така биха действали от ЗЛО.
Томас не знаеше какво да очаква, но човекът отсреща започна да се смее.
— Мисля, че ще ви позволя да се срещнете с шефа. Ако не за друго, поне за да избиете от главиците си тъпата идея, че може да имаме нещо общо със ЗЛО.
Томас сви рамене.
— Чудесно. Да видим този ваш началник. — По тона на неговия събеседник личеше, че той бе искрено отвратен от ЗЛО. Но това все още не обясняваше защо са отвлекли толкова хора.
— Хлапе, по-добре внимавай какви ги плещиш оттук нататък — скастри го другият. — Лоурънс, вкарай ги вътре. И някой да провери пикапа за оръжие.
Томас запази мълчание, докато ги водеха с Бренда по зле осветеното метално стълбище. После през една паянтова дървена врата поеха надолу по мръсен коридор, осветен от една-единствена крушка и с олюпени тапети, и накрая се озоваха в просторно помещение, което вероятно е било разкошна заседателна зала преди около петдесет години. Сега мебелировката се свеждаше до голяма захабена маса и подредени около нея пластмасови столове.
Двама души седяха в далечния край на масата. Томас веднага позна в единия Гали. Изглеждаше уморен и раздърпан, но поздрави с кимване и дори с усмивка — по-скоро леко набръчкване в долната част на луничавото му лице. До него седеше огромен мъж, по-скоро тлъст, отколкото мускулест, туловището му едва се побираше на пластмасовия стол.
— Това ли е щабът на „Дясната ръка“? — попита Бренда. — Очаквах нещо по-впечатляващо.
Гали се намръщи и отвърна:
— Местили сме се повече пъти, отколкото мога да изброя. Но благодаря за комплимента.
— И кой от двама ви е шефът? — попита Томас.
Гали кимна към събеседника си.
— Не се прави на умник — естествено, че командва Винс. И покажи малко уважение. Рискувал е живота си само защото вярва, че този свят може да бъде и по-добър.
Томас вдигна ръце в успокояващ жест.
— Не исках никого да обидя. Но като си спомних как се държа в твоята квартира, помислих си да не би ти да дърпаш юздите.
— Е, не съм аз. Винс е.
— Този Винс може ли да говори?
— Стига! — изрева дебелият с нисък, тътнещ глас. — Градът ни е превзет от побърканяци. Не мога да повярвам, че седим тук и вие двамата се надприказвате. Какво всъщност искате?
Томас се постара да овладее надигащия се гняв.
— Само едно нещо. Искаме да разберем защо ни отвлякохте. Защо отвличате хора за ЗЛО. Гали ни вдъхна доста надежди — помислихме си, че сме на една страна. Представете си изненадата ни, Когато научихме, че „Дясната ръка“ са също толкова лоши, колкото и хората, срещу които би трябвало да воюват. Колко пари ще спечелите от продажбата на хора?
— Гали — произнесе мъжът сякаш не бе чул нито дума от казаното от Томас.
— Да?
— Вярваш ли на тия двамата?
Гали отказа да срещне погледа на Томас.
— Да — кимна. — Вярвам.
Винс се наведе напред и опря масивните си ръце на масата.
— Тогава да не губим време. Момче, това е диверсионна операция и не възнамеряваме да печелим от когото и да било. Събираме мунита, за да имитираме дейност за ЗЛО.
Томас го зяпна изненадано.
— И защо, по дяволите, ви е хрумнало да правите подобно нещо?
— Смятаме да ги използваме, за да проникнем в техния щаб.
51
Томас втренчи поглед в мъжа. Ако ЗЛО наистина бе виновна за изчезването на мунитата, идеята бе толкова проста, че почти щеше да се разсмее.
— Може и да стане.
— Радвам се, че го одобряваш. — Лицето на мъжа оставаше безстрастно и Томас не знаеше дали говори подигравателно, или не. — Установихме връзка и сделката за продажбата вече е уговорена. Това е и пропускът ни да влезем вътре. Трябва да спрем тези хора. Да им попречим да прахосват още ресурси за безполезни експерименти. Ако държат светът да оцелее, ще го направят, без да пострада който и да било. Нека човешката раса продължи напред, без да губи здрав разум.