Заобиколи статива и видя, че опънатото платно на него беше още недокоснато. До едната стена бе долепена висока маса с пръснати по нея тубички с бои. Имаше и палитри, и кутии от кафе, натъпкани с четки. В края на плота се намираше голяма мивка.
Бош забеляза под плота още платна. Бяха поставени с лица към стената и изглеждаха неизползвани, също като онова на статива, в очакване на художника. Обаче Бош заподозря противното. Не и при всичките оголени пирони по стените в другите стаи. Пресегна се под тезгяха и плъзна към себе си някои от платната. Докато го правеше, се почувства така, сякаш разнищваше някакъв случай, сякаш бе на път да разгадае някаква мистерия.
Трите портрета, които извади, бяха нарисувани в мрачни тонове. Нито един не беше подписан, макар да ставаше ясно, че са рисувани от една и съща ръка. Ръката на Джасмин. Бош разпозна стила от картината, която беше видял в къщата на баща й. Отчетливи очертания, тъмни краски. Първата изобразяваше гола жена и извърнато лице, невидимо за художника и попаднало в сянката. Чувството, което тя събуди у Бош, бе, че по-скоро тъмнината поглъщаше жената, отколкото тя просто да се бе обърнала към нея. Устата й бе напълно изличена от сянката. Сякаш беше няма. Жената, разбра Бош, беше самата Джасмин.
Втората картина като че ли беше част от същия анализ. Същата гола жена в сянка, но този път обърната с лице към наблюдателя. Бош отбеляза, че на портрета Джасмин си беше нарисувала по-пълни гърди, отколкото имаше в действителност, и той се почуди дали е нарочно, с някакъв умисъл, или просто беше неволно усъвършенстване, направено от художника. Бош забеляза, че под воала на сивата сянка, плъзнал се върху картината, по тялото на жената се забелязваха червени отблясъци. Не беше сведущ по въпросите на изкуството, но все пак можеше да долови, че това бе един мрачен портрет.
Бош погледна третата картина, която беше извадил, и откри, че тя не беше свързана по нищо с предишните две, освен че пак бе актов портрет на самата Джасмин. Обаче той ясно разпозна творбата на интерпретация на „Вик“ от Едуард Мунк10 картина, която винаги бе пленявала Бош, макар да я беше виждал единствено на репродукции в книги. На платното пред очите му фигурата на изплашената жена беше Джасмин. Вместо сред ужасяващия, завихрен пейзаж на съня у Мунк, жената бе на моста „Скайуей“. Бош отчетливо разпозна яркожълтите му вертикални подпори.
— Какво правиш?
Подскочи, сякаш го бяха пронизали с нож в гърба. Джасмин стоеше на прага на ателието. Облечена бе в халат от черна коприна, който загръщаше с ръце. Очите й бяха подпухнали. Току-що се беше събудила.
— Разглеждам работите ти, нали нямаш нищо против?
— Тази врата беше заключена.
— Не, не беше.
Тя посегна към дръжката и я завъртя, сякаш така щеше да докаже твърдението си.
— Не беше заключена, Джаз. Извинявай. Не знаех, че не желаеш да влизам тук.
— Би ли върнал тези неща обратно на мястото им, ако обичаш?
— Разбира се. Но защо си ги свалила от стените?
— Не съм ги сваляла.
— Защото са актови или заради това, което означават?
— Моля те, не ме питай за това. Остави ги обратно.
Тя се отдалечи и Бош върна картините там, където ги беше намерил. Излезе от стаята и я намери в кухнята да пълни железния чайник с вода от мивката. Беше застанала с гръб към него и той тихо се приближи към нея и леко допря длан до гърба й. Въпреки това тя леко се сепна от докосването му.
— Слушай, Джаз, извинявай. Аз съм ченге. Просто бях любопитен.
— Няма нищо.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм. Искаш ли чай?
Тя беше напълнила чайника, но не се обърна и не направи никакво движение, за да го сложи на котлона.
— Не. Мислех си да те изведа да закусим някъде навън, ако искаш.
— Кога си тръгваш? Спомням си, ти каза, че полетът ти е сутринта.
— Това е другото, за което си мислех. Бих могъл да остана още един ден и да тръгна утре, ако желаеш. Искам да кажа, ако ми позволиш да остана при теб. Много бих искал.
Тя се обърна и го погледна.
— Аз също искам да останеш.
Прегърнаха се и се целунаха, но тя почти веднага се дръпна назад.
— Не е честно, ти си си измил зъбите. Моят дъх сигурно е чудовищен.
— Аха, обаче аз използвах твоята четка, така че сме квит.
— Отвратително. Сега трябва да си взема нова.
— Точно така.
Двамата се усмихнаха и Джаз го прегърна през врата, изглежда, нахлуването му в личната й територия бе забравено.
— Ти се свържи с авиокомпанията, а аз ще се приготвя. Знам къде бихме могли да отидем.