— Убеден съм, че е било така. Вие двамата така ли се срещнахте?
— Няма да отговарям на въпросите ви.
— Както искате.
Оставаха му само двете най-горни чекмеджета. Отвори едното и видя, че в него няма никакви папки. Само един стар, прашясал „Ролодек“11 и някои други вещи, които навремето вероятно са седели върху бюрото на Ено. Имаше пепелник, часовник и чаша за моливи от дърво, на която бе издялано името му. Бош извади ролодекса и го сложи върху шкафа. Издуха праха от него, после започна да го обръща и разлиства, докато стигна до буквата „К“. Прегледа картончетата, но не откри името на Арно Конклин сред тях. Сполетя го същия провал, като се опита да намери Гордън Мител.
— Да не смятате да разглеждате цялото това нещо? — попита Шивон нетърпеливо.
— Не. Просто ще го взема със себе си.
— О, не, няма да стане. Не можете просто така да нахлувате и…
— Ще го взема. Ако желаете да се оплачете, моля. Тогава и аз ще подам оплакване срещу вас.
Тази забележка й затвори устата. Бош отвори следващото отделение и видя, че в него имаше около двадесет папки, съдържащи сведения на стари случаи от ПУЛА от петдесетте и началото на шейсетте. Пак нямаше време да ги прегледа всичките, но погледна етикетите и не видя нито едно с името Марджори Лоу. Като извади наслуки някои от тях, разбра, че Ено си беше правил ксерокопия от следствия, които бе водил, преди да напусне управлението. Бяха все за убийства, две от които на проститутки. Само един от случаите бе приключен.
— Идете и ми намерете кутия или чанта за тези — каза Бош през рамо. Като усети, че жената в стаята не помръдна, из лая. — Веднага!
Тя стана и излезе от кабинета. Бош стоеше, гледаше папките и мислеше. Нямаше представа дали тези неща бяха важни. Знаеше единствено, че ще ги вземе, в случай че се окажеха от значение. Обаче това, което го глождеше най-много, не беше съдържанието на папките в чекмеджето, а смътното чувство, че нещо определено липсва от тях. То се базираше на вярата му в Маккитрик. Пенсионираният полицай бе убеден, че неговият партньор Ено е имал нещо, с което де държи Конклин в ръцете си, или поне някакъв вид сделка с него. Обаче тук не се виждаше нищо такова. А на Бош му се струваше, че ако Ено бе притежавал нещо срещу Конклин, то определено още щеше да е някъде тук. Щом пазеше старите папки от ПУЛА, значи и нещата за Конклин бяха запазени Всъщност тях би държал на сигурно място. Но къде?
Жената се върна и хвърли на пода един кашон. От онези, в които се пакетира бира. Бош пусна вътре купчината с папки заедно с ролодекса.
— Искате ли разписка? — попита.
— Не, не искам нищо от вас.
— Добре, обаче има още нещо, което аз искам от вас.
— Май няма край, а?
— Надявам се да има.
— Какво искате?
— След смъртта на Ено вие ли помогнахте на старата дама… т.е. на сестра ви… хм… да вземе нещата от личния му сейф?
— Как…
Тя се възпря, но не достатъчно бързо.
— Как разбрах ли? Защото е очевидно. Това, което търся, той би прибрал на сигурно място. Какво направихте със съдържанието му?
— Изхвърлихме всичко. Нямаше нищо ценно. Само някакви стари книжа и разписки от банкова сметка. Самият той вече не беше съвсем в ред. Беше много стар.
Бош погледна часовника си. Времето му изтичаше, ако искаше да хване полета си.
— Дайте ми ключа от онова чекмедже.
Тя не помръдна.
— Побързайте, не разполагам с цяла вечност. Или вие ще го отворите, или ще го направя аз. Обаче, ако го оставите в моите ръце, повече няма да може да ви върши работа.
Жената бръкна в джоба на домашната си рокля и извади връзката с ключове за къщата. Наведе се, отключи чекмеджето, отвори го и отстъпи назад.
— Не знаехме какво представляват, нито какво означават тези неща.
— Няма нищо.
Бош пристъпи към бюрото и погледна в чекмеджето. В него имаше две тънки картонени папки и две пачки пликове, пристегнати с ластици. В първата папка бяха свидетелството за раждане на Ено, паспортът му, брачното свидетелство и други лични документи. Бош го върна обратно. В другата имаше стари формуляри на ПУЛА и Бош моментално ги разпозна като липсващите страници от следствените документи по убийството на Марджори Лоу. Знаеше, че в момента няма време да ги чете, затова просто ги сложи в кашона при другите папки.
Ластикът на едната връзка писма се скъса, когато се опита да го свали, и той се сети за онзи, с който беше опасана папката с документи в архива. Всичко около този случай е старо и готово всеки миг да се скъса, помисли си той.
Всичките пликове бяха от „Уелс Фарго Банк“, клон Шермън Оукс, и във всяка имаше отчет за състоянието на банковата сметка на „Маккег Инкорпорейтед“. Адресът на корпорацията беше пощенска кутия, също в Шермън Оукс. Бош избра напосоки три плика от различни части на връзката и ги разгледа внимателно. Макар и отделени с години една от друга, разписките съдържаха принципно едно и също съобщение. На всяко десето число от месеца в сметката постъпваше депозит от хиляда долара, които на всяко петнадесето се прехвърляха в Спестовната каса на Невада, клон Лас Вегас.