— Но аз само…
— Няма значение! Като знам, че всички надзиратели и стражи искат да ти стиснат ръката, не биха успели да те окачат на въжето и по пладне!
— Ей, гигантско скокливо плъхче, аз стигнах до пристанището, ясно? Мога да ги надбягам! Мога да се притая! Знам как да се кача тихомълком на кораб, да драйфам, да ме откриват, да ме хвърлят зад борда, да се държа над водата, като стискам два дни старата прогнила бъчва, да ям планктон, закачил се в брадата ми, да се промуша през опасния коралов риф около атол и да оцелявам с диета от гулии!
— Богат списък с дарби — одобри кенгуруто и прескочи корабно въже. — А колко хиксиански кораби си виждал в Анкх-Морпорк? Нали уж е най-оживеното пристанище в света?
Ринсуинд позабави крачка.
— Ами…
— Заради теченията е, пич. Отдалечиш ли се от брега на десетина мили и няма да се намери един капитан от сто, който да отърве кораба си от пропадане през Ръба. Всички гледат да си стоят до брега.
Магьосникът спря като закован.
— Ти май се опитваш да ми кажеш, че цялата тази земя е затвор?
— Ъхъ. Само че според хиксианците е най-хубавото проклето местенце в целия свят, та и без туй нямало смисъл да се ходи другаде.
Зад тях се разнесоха бодри крясъци. Местните стражи не се затрудняваха като колегите си от други страни в броенето до десет.
— И сега какво ще измислиш? — заяде се Ринсуинд.
Кенгуруто бе изчезнало.
Той се шмугна зад един ъгъл и откри, че няма накъде да продължи. Цялата улица беше задръстена — от край до край я запълваха возила. И то пищно украсени.
Магьосникът се замисли. Открай време беше най-запаленият привърженик на принципа „от“ в бягането за сметка на „към“. Случваше се обаче изтънченият усет да му подскаже, че и „към“ не е за пренебрегване.
Например не биваше да си затваря очите за факта, че мнозина от хората, които стояха около колите и си приказваха, носеха кожени дрехи.
Човек би могъл да изтъкне много доводи в полза на кожата като материал за облекло. Тя е издръжлива и практична. Хора като Коен Варварина успяваха да изкарат толкова време с един кат дрехи, че се налагаше старите им кожени набедрени превръзки да бъдат сваляни от ковач. Но местните жители май не се бяха ориентирали точно по тези свойства на кожата, когато бяха избирали дрехите си в бутиците. Изглеждаше, че са задавали съвсем други въпроси: „А колко метални капси сте сложили? Колко е лъскава дрешката? Колко дупки и прорези има на най-неподходящите места?“
Въпреки местните особености едно от основните правила за оцеляване във Вселената е да не досаждаш на типове, навлекли кожа.16
Ринсуинд се промъкваше край тях много учтиво, кимаше дружелюбно и махаше любезно с ръка, щом някой от тях го погледнеше. Незнайно защо така само привличаше интереса към себе си.
Имаше и групички от дами, за чийто ръст природата не бе жалила усилия. Въпреки това някои от тях бяха хубавички по излишно подчертан начин. Е, да, мустаците може би им идваха в повечко…
Виждаха се пайети в необичайни количества. И пера.
Осени го прозрение и му олекна изведнъж.
— О, това е карнавал, нали? — рече неволно.
— К’во, к’во? — обади се дама в лъскава синя рокля, която сменяше колело на огромно лилаво возило.
— И тези колесници ще участват в шествието, нали? — пожела да се увери магьосникът.
Жената изскърца със зъби, наби колелото в оста и пусна колата, която подскочи.
— Да му се не види, май си счупих един нокът! — Тя се вторачи в Ринсуинд. — Ъхъ, туй е карнавалът. Твойто рокленце май е виждало и по-добри времена, а? Хубаво мустаче си имаш, ама можеше и без брада. Трябваше да я боядисаш в по-ярък цвят.
Той огледа скришом улицата. Возилата и гъмжилото засега го скриваха, но не се надяваше това да трае дълго.
— Госпожо… бихте ли ми помогнали? Стражата… е по петите ми.
— О, да, големи досадници са.
— Имахме малък спор за една овца.
— Често се случва, пич. — Дамата го огледа от главата до петите. — Ама нямаш вид на селско момче, да знайш.
— Кой, аз ли?! Изнервям се и като зърна стръкче трева.
Тя се взря преценяващо в него.
— Ти май си отскоро тука, господин?…
— Ринсуинд, госпожо.
— Добре, господин Ринсуинд, качвай се. Аз съм Летиция.
Протегна му доста едричка длан. Магьосникът я стисна, а после незабелязано разтри пръстите си, за да възстанови кръвообращението.
Лилавата колесница беше украсена изобилно с розови и бледовиолетови гирлянди, имаше и много хартиени розички. Покрити с плат сандъци бяха подредени по средата и образуваха подобие на естрада.
16
Ето защо демонстрантите, протестиращи срещу носенето на естествени кожи, неизменно забравят да се заядат с „Ангелите на ада“.