Отговорът на Хейуърд бе възпрян от един стон на Мънроу, но след като замълча за миг от уважение към скръбта на възрастния си приятел, той отново подхвана разговора.
— За тази своя грешка маркиз де Монкалм ще отговаря пред бога — заяви тържествено младият човек.
— Да, да, сега говорите разумно, защото думите ви се основават на религията и на честността. Да хвърлиш един полк гренадири между индианските племена и обезоръжените войници или да усмириш един ядосан дивак и да го накараш да забрави, че носи нож и пушка, като го увещаваш с приказки и с нежното обръщение „сине мой“ — това са две съвсем различни неща. Не, не. — продължи разузнавачът, като погледна към замъгления бряг на Уилиам Хенри, който сега бързо се отдалечаваше, и се изсмя безгласно, но сърдечно, както обикновено. — Между нас и тях се простира водата и онези дяволи ще уловят дирите ни само ако се сприятелят с рибите и разберат от тях кой е преплавал езерото тази прекрасна сутрин. Иначе, докато решат кой път да хванат, зад нас ще е вече цялата площ на Хорикън.
— С неприятели пред нас и зад нас пътуването ни навярно ще бъде опасно.
— Опасно! — повтори спокойно Ястребово око. — Не може да се каже, че ще бъде напълно опасно, защото, ако държим ушите и очите си нащрек, ние ще успеем да изпреварим онези негодници с няколко часа. Ако пък трябва да хванем пушките, трима от нас знаят как да си служат с тях не по-зле от когото и да било по тези места. Не, не, за опасност не може да се говори. Вероятно ще трябва да караме по-ускорено, както вие бихте се изразили, а може да ни се случи и някакво сблъскване, схватка или друго подобно забавление, но винаги при добро прикритие и изобилни муниции.
Изглежда, че преценката на Хейуърд относно опасността се различаваше до известна степен от преценката на разузнавача, защото вместо да му отговори, той седеше мълчалив, докато кануто измина няколко мили. Точно когато се зазори, те навлязоха в теснините на езерото62 и бързо и предпазливо се запромъкваха между безбройните малки островчета. Тъкмо по този път Монкалм се бе оттеглил с войската си и нашите скитници не знаеха дали той не бе оставил някои от своите индианци в засада да защищават гърба на армията му и да събират отлъчилите се от строя. Така че сега те се движеха в пролива тихо и с присъщата си предпазливост.
Чингачгук остави настрани своето весло, а Ункас и разузнавачът тласкаха леката лодка през кривите и заплетени канали, където на всяка крачка можеше да се появи внезапна опасност. И докато кануто се носеше по водата, очите на сагамора се движеха внимателно от островче на островче и от храсталак на храсталак. А където водната повърхност позволяваше това, острият му поглед шареше по голите скали и надвисналите гори, които мрачно се спущаха към тесния пролив.
Хейуърд наблюдаваше гледката не само заради красотата на местността, но и подбуждан от опасения, които положението им естествено пораждаше, и тъкмо беше започнал да мисли, че страхът му няма достатъчно основание, когато по сигнал, даден от Чингачгук, веслата престанаха да се движат.
— Хъх! — възкликна Ункас едва ли не в самия момент, когато баща му леко почука острана на кануто и им показа, че наблизо има някаква опасност.
— Какво има? — запита разузнавачът. — Езерото е толкова гладко, сякаш по него никога не са духали ветрове и погледът ми стига на няколко мили по повърхността му — във водата не се вижда дори черната глава на някой лун63.
Индианецът вдигна сериозно веслото и посочи натам, където бе прикован собственият му съсредоточен поглед. Очите на Дънкън се обърнаха в същата посока. На няколко ярда пред тях се намираше едно от ниските, залесени островчета, което изглеждаше така мирно и спокойно, сякаш уединението му никога не бе нарушавано от човешки крак.
— Не виждам нищо — каза той — освен вода и земя. Каква прекрасна гледка!
— Шт! — прекъсна го разузнавачът. — Сагамор, ти винаги имаш основание за това, което вършиш. Забелязва се само някаква сянка, но неестествена. Майоре, виждате ли онази мъгла, която се издига над острова? Всъщност не може да се нарече мъгла, по-скоро прилича на тънък облак.
— Това са изпарения от водата.
— И едно дете може да ги познае. Но какъв е онзи тъмничък пушек, който се носи на долния му край и който можете да проследите как се издига от лещака? Това е дим от огън. Според мен оставили са го да гори съвсем слабо.
62
Красотите на езерото Джордж са добре познати на всеки американски турист. По отношение на височината на заобикалящите го планини и на това, което е направено от човешка ръка, то стои по-долу от хубавите швейцарски и италиански езера, но по форма и бистрота на водата може напълно да се сравни с тях, а с броя и разположението на островчетата си далеч надминава всичките. Говори се, че има няколко стотици островчета в едно водно пространство, дълго по-малко от тридесет мили. Протокът, който съединява всъщност двете езера, е изпълнен с толкова много островчета, че разстоянието между тях е не повече от няколко стъпки. Самото езеро е широко от една до три мили.
Щатът Ню Йорк е забележителен с броя и красотата на езерата си. От едната страна той граничи с просторното езеро Онтарио, а от Другата — с Чамплейн, което се простира почти на сто мили дължина. Езерата Онеида, Канандагу, Сенека и Джордж са дълги по 30 мили, а по-малките езера са безброй. Край повечето от тях сега се издигат красиви селища. По много от тези езера се движат параходи. — Б.а.