— Този момък ще бъде чест за своето племе — каза Ястребово око, като гледаше следата със същото възхищение, с което един естественик би гледал зъба на мамут или реброто на мастодонт. — Да, хубав трън е той в очите на хуроните. И все пак това не е стъпка на индианец. Тежестта е падала повече върху петата, а отпечатъците от пръстите са квадратни, като на френски танцуван! Я изтичай назад, Ункас, и ми донеси размерите от стъпалото на певеца. Ще намериш един чудесен негов отпечатък точно срещу онази скала до хълма.
Докато младежът изпълняваше това поръчение, разузнавачът и Чингачгук разглеждаха внимателно отпечатъците. Мерките съвпадаха и Ястребово око заяви без колебание, че стъпката е на Дейвид, когото и този път бяха накарали да смени обувките си с мокасини.
— Сега вече всичко ми е така ясно, сякаш сам съм бил свидетел на хитрините на Лисицата — прибави той. — Тъй като певецът е човек, чиито дарования са главно в гърлото и в краката, накарали са го да върви пръв, а другите са вървели в неговите стъпки и са гледали да запазят тяхната форма.
— Не — извика Дънкън, — не виждам никакви белези от…
— Краката на девойките — прекъсна го разузнавачът. — Онази гадина е намерила начин да ги пренесе дотам, докъдето е сметнала, че е необходимо, за да се заблудят преследвачите. Главата си залагам, че преди да изминем няколко десетки ярда, ние отново ще видим следи от хубавите им малки крачка.
Сега всички продължиха напред, следваха поточето и не отделяха очи от редовно срещаните отпечатъци. Водата скоро тръгна по старото си корито, но оглеждайки земята и от двете му страни, горските жители продължаваха пътя си, сигурни, Че следите се намират под потока. След като изминаха повече от половин миля, поточето забълбука около подножието на една широка, суха скала. Тук те се спряха, за да видят дали хуроните не са напуснали водата. И добре сториха, че постъпиха така, защото подвижният и бърз Ункас веднага откри отпечатък от един крак върху мъха, където, изглежда, някой индианец бе стъпил, без да иска. Ункас тръгна в новооткритото направление, навлезе в един съседен гъсталак и попадна на пресни и ясни следи, като тези преди поточето. Младежът нададе нов радостен вик, с който обяви на другарите си за щастливата находка, и веднага сложи край на търсенето.
— Цялата работа е била обмислена с индианска прозорливост и би заслепила очите на белокожи хора — каза разузнавачът, когато всички се събраха край мястото.
— Ще продължим ли напред? — запита Хейуърд.
— Полекичка, полекичка. Знам пътя, но добре ще е да изследваме нещата. Моята наука така ми заповядва, майоре; а ако човек пренебрегва опита си, малка е възможността да научи онова, което щедро му разкрива провидението. Всичко е ясно освен едно: по какъв начин този негодник е успял да пренесе девойките по пътя с лъжливите следи. Дори и един хурон не би оставил нежните им крака да докоснат водата.
— Това не би ли помогнало да се обясни тази трудност? — запита Хейуърд, показвайки остатъците от нещо като ръчна количка, грубо направена от клонки, вързани с ракитови пръчки, която сега бе нехайно захвърлена като безполезна.
— Всичко е ясно! — извика зарадван Ястребово око. — Цели часове са прахосали тези гадове, за да устроят сполучлив край на пътя с лъжливи следи! Така си е, и друг път съм ги виждал да губят цял ден за подобно нещо и пак да не успеят. Ето тук отпечатъци от три чифта мокасини и от два чифта малки крака. Чудно е как може живо същество да върви с такива нежни крачка! Подай ми онази каишка от еленова кожа, Ункас, за да измеря дължината на това стъпало. Бога ми, то не е по-дълго от детско стъпало и все пак девойките са високи и добре развити.
— Краката на дъщерите ми са твърде нежни за този труден път — каза Мънроу, като огледа с бащинска любов леките стъпки на децата си. — Сигурно ще ги намерим примрели някъде из този пущинак.
— Малко основание имаме да се страхуваме от подобно нещо — отвърна разузнавачът, като поклати бавно глава. — Макар че е лек и малък, този крак е стъпвал здраво и направо. Вижте, токът едва е докоснал земята, а там тъмнокосата е направила малък скок от един корен до друг. Не, не, напълно съм уверен, че докато са минавали оттук, никоя от тях не е припаднала. А следите на певеца показват, че краката му са били изранени и е започнал да се уморява. Ето вижте, тук се е тътрел, а тук е вървял с широки крачки и е залитал, а пък тук, изглежда, като че е пътувал със ски. Така е, човек, който си служи само с гърлото, едва ли може да тренира добре краката си.