Дънкън продължаваше да наблюдава любопитно съседа си, когато разузнавачът се промъкна предпазливо и тихо до него.
— Както виждате, стигнали сме до селището или лагера им — прошепна младият човек. — А ето един от самите диваци, който ще попречи твърде много на по-нататъшното ни напредване.
Ястребово око се сепна и изпусна пушката си, а после отправи поглед натам, накъдето Хейуърд сочеше с пръст и спря очи на непознатия. След това сниши опасното дуло на оръжието си и протегна напред дългия си врат, сякаш за да увеличи и без това голямата напрегнатост, с която го наблюдаваше.
— Този дявол не е хурон — каза той. — Не е и от друго канадско племе. И все пак вие виждате по дрехите му, че негодникът е ограбил някой бял човек. Да, да, добре е разровил Монкалм горите, за да си осигури нахлуването, и е събрал какви ли не разбойници и кряскащи негодници. Виждате ли къде е сложил пушката или лъка си?
— Изглежда, че не носи оръжие, нито пък има вид, че е с някакви лоши намерения. Ако не даде знак за тревога на другарите си, които, както виждате, се навъртат край водата, ние няма какво да се страхуваме от него.
Разузнавачът се извърна към Хейуърд и го изгледа за миг с нескривано учудване. После, като отвори широко уста, той се разсмя волно и сърдечно, макар че стори това по особения си мълчалив начин, към който отдавна го бе приучила опасността.
— Другарите му, които се навъртат край водата — повтори той думите му и прибави: — Това е резултат от учението и от живота в градовете! Но онзи мошеник има дълги крака и не трябва много да му се доверяваме. Насочете към него пушката си, докато аз пропълзя зад гърба му през храсталака, за да го хвана жив. В никакъв случай не стреляйте.
Ястребово око се бе мушнал наполовина в гъсталака, когато Хейуърд протегна ръка и го спря, за да го запита:
— А мога ли да стрелям, ако ви видя в опасност? Ястребово око го изгледа за миг подобно на човек, който не знае как да разбере въпроса му. После кимна с глава и отговори, като продължаваше да се смее безгласно:
— Стреляйте колкото цял взвод, майоре!
Следния миг той вече се скри зад листата. Изминаха няколко минути на трескаво нетърпение, когато Дънкън зърна отново разузнавача. Той пълзеше по земята, а дрехата му почти не се различаваше от пръстта. Движеше се точно в гърба на човека, когото искаше да залови. Когато стигна на няколко ярда от него, той се изправи бавно и тихо на крака. В този миг откъм водата се чу шум от неколкократно тежко пляскане. Дънкън извърна очи точно навреме, за да види как стотина тъмни фигури се хвърлиха вкупом в развълнуваното езерце. Като грабна пушката си, той отново прикова поглед в застаналия наблизо индианец. Вместо да се уплаши като другите, спокойният дивак протегна напред шия, сякаш да наблюдава с глупаво любопитство онова, което ставаше край мрачното езеро. В това време Ястребово око издигна ръка над него, но без някаква видима причина отново я отдръпна и пак се разсмя продължително и безгласно. Когато особеният и сърдечен смях на разузнавача престана, вместо да хване жертвата си за гърлото, той го потупа леко по рамото и възкликна високо:
— Е, приятелю? Да не би да възнамеряваш да учиш бобрите да пеят?
— Точно така — отвърна веднага другият. — Изглежда, че бог, който им е дал сила да развият тъй добре способностите, дарени им от него, не би ги лишил от глас, с който да го възхваляват.
ГЛАВА XXII
Читателят ще си представи изненадата на Хейуърд по-добре, отколкото ние можем да я опишем. Дебнещите индианци изведнъж се преобърнаха в четириноги животни, езерото — в бобров вир, водопадът — в бент, построен от тези усърдни и изобретателни животни, а подозрителният враг излезе верният му приятел Дейвид Гамът, псалмопевецът. Присъствието на певеца събуди толкова неочаквани надежди относно двете сестри, че без да се двоуми нито за миг, младият човек изскочи из засадата си и изтича напред, за да се присъедини към двете главни действуващи лица на тая сцена.