Само един поглед беше достатъчен, за да увери мнимия лекар, че болната беше твърде далеч от лечителските му възможности. Тя лежеше в някакво вцепенение, безразлична към струпаните около нея хора, за щастие безчувствена и към всякакво страдание. Хейуърд никак не съжаляваше, че щеше да разиграе своите комедии пред човек, който беше твърде болен, за да прояви интерес към тяхното успешно или безуспешно въздействие. Лекото угризение на съвестта при мисълта за измамата скоро премина и той започна да мисли как да изиграе ролята си, когато видя, че се готвеха да попречат на изкуството му, за да опитат преди това силата на музиката.
Когато посетителите влязоха, Гамът тъкмо се канеше да излее в песен душата си. След като се побави един миг, той изтръгна звук от свирката си и запя един химн, който би могъл да стори чудо, ако вярата в целебната му сила би могла да окаже някаква помощ. Понеже индианците уважаваха това, което смятаха у него за умствена слабост, те му позволиха да изпее докрай песента си, а и Дънкън беше твърде доволен от забавянето и не го прекъсна. Когато замиращите нотки на мелодията отекваха в ушите му, той се сепна, тъй като чу, че зад него някой ги повтаря с полу-човешки, полугробовен глас. Като погледна наоколо, той видя рошавото чудовище, седнало в един ъгъл в сянката на пещерата. Клатушкайки тромаво тялото си, животното повтаряше с тихо ръмжене някакви звуци, ако не и думи, в които се долавяше лека прилика с мелодията на певеца.
Читателят може по-лесно да си представи впечатлението от това ехо на Дейвидовия глас, отколкото може да се опише. Очите на Дейвид се разтвориха широко, сякаш се съмняваше в това, което виждаше, а гладът му занемя от смайване. Изкусно скроеният му план предаде едно важно съобщение на Дънкън изчезна от съзнанието му поради едно чувство, което много приличаше на страх, но което той се мъчеше да вярва, че е възхищение. И под влиянието на това чувство той възкликна високо:
— Тя ви чака и е наблизо! — И бързо напусна пещерата.
ГЛАВА XXV
Тази сцена представляваше странна смесица между смешното и тържественото. Животното продължаваше да се клатушка неуморно, макар че прекрати комичния си опит да наподобява мелодията на Гамът още в същия момент, когато той напусна пещерата. Думите на Гамът бяха изречени на родния език на Дънкън и му се стори, че бяха изпълнени с някакво тайно значение, при все че в момента нищо не можеше да му помогне да разбере къде е Алиса. Но държането на вожда бързо сложи край на всички догадки по този въпрос. Той се приближи до постелята на болната и с едно движение на главата отпрати цялата група жени, които се бяха струпали там, за да видят изкуството на чужденеца. Послушаха го безпрекословно, макар и! неохотно. Когато замря звукът от далечното затваряне на Вратата, което прокънтя като ехо през галерията, той посочи към безчувствената си дъщеря и каза:
— Нека сега моят брат покаже силата си.
Призван така повелително да изпълни задълженията, които му налагаше възприетата от него роля, Хейуърд се побоя, че и най-малкото забавяне може да се окаже опасно. И като се опита да събере мислите си, той се приготви да изрече заклинанията и да извърши чудноватите обреди, чрез които индианските магьосници скриват своето невежество и безсилие. Твърде вероятно бе, че при това безредие на мислите си той скоро би изпаднал в някоя подозрителна, а може би и съдбоносна грешка, ако началните му опити не бяха прекъснати от едно свирепо ръмжене от страна на четириногото Три пъти подновява той усилията си и всеки път бе необяснимо възпрепятствуван по същия начин, като всяко прекъсване изглеждаше по-свирепо и по-застрашително от предишното.
— Хитрите животни са своеобразни — каза хуронът. — Аз си отивам. Братко, жената е съпруга на един от най-смелите ми млади воини. Направи каквото можеш за нея. Тихо! — прибави той, като кимна на сърдитото животно да го усмири. — Аз си отивам.