Вождът изпълни веднага намерението си и Дънкън се намери сам сред това диво и пусто място с безпомощната болна и свирепия, опасен звяр. Мечката, с разумен израз, присъщ на тия зверове, се ослуша, за да проследи движението на индианеца, и когато ехото даде да се разбере, че хуронът бе напуснал пещерата, животното се обърна и се приближи с клатушкане до Дънкън. То седна пред него в естествената си поза, изправено като човек. Младежът се огледа загрижено за някое оръжие, за да се защити срещу нападението, което той действително очакваше.
Изглеждаше обаче, че животното изведнъж бе променило настроението си. Вместо да продължи сърдитите си ръмжения или да прояви други признаци на гняв, цялото му космато тяло се раздруса силно, сякаш обхванато от някакви особени вътрешни гърчове. Огромните лапи потупваха глупаво хилещата се муцуна и докато Хейуърд зорко наблюдаваше движенията му, страшната глава клюмна на една страна и на нейно място се появи загорялото и честно лице на разузнавача, който се смееше от все сърце, както винаги, когато изразяваше доволството си…
— Шт! — каза предпазливият горски жител, като прекъсна Дънкъновото възклицание. — Онези гадини са наблизо и всеки звук, който няма нищо общо с магьосничеството, ще ги доведе вкупом при нас.
— Обяснете ми значението на този маскарад! Защо сте се впуснали в такова опасно приключение?
— Ех! Често пъти човешкият ум и предвижданията са по-слаби от случайностите — отвърна разузнавачът. — Но тъй като един разказ трябва винаги да почва от самото начало, аз ще ви разправя всичко поред. След като се разделихме, заведох коменданта и сагамора в една стара боброва колиба, където ще бъдат по-добре предпазени от хуроните, отколкото сред гарнизона на форт Едуард, тъй като нашите северозападни индианци още не са имали допир с белите търговци и затова продължават да почитат бобрите. След това, както се бяхме уговорили, Ункас и аз се отправихме към другия лагер. Вие видяхте ли младежа?
— Да, за голяма моя мъка! Той е пленник и осъден да умре при изгрев слънце.
— Предчувствувах, че такава ще бъде съдбата му — отвърна разузнавачът с не тъй радостен и самоуверен тон. Но гласът му скоро пак придоби своята естествена твърдост и той продължи: — Неговото нещастие е истинската причина за моето присъствие тук, тъй като в никакъв случай не можем да изоставим момък като него на хуроните. Би било рядко събитие за тези мошеници, ако могат да привържат Бързия елен и Дългата карабина на един и същ позорен стълб. Макар че съвсем не знам защо ме назовават така, тъй като между „Еленоубиеца“ и истинските канадски карабини приликата е толкова голяма, колкото между глината и кремъка.
— Продължавайте разказа си — каза нетърпеливият Хейуърд. — Не знаем кога могат да се завърнат хуроните.
— Не се бойте от тях. И на магьосника е нужно време, както и на пътуващия свещеник, попаднал в града на заселниците. Можем да бъдем така сигурни, че няма да прекъснат разговора ни, както е сигурен и мисионерът в началото на двучасовата си проповед. И тъй, Ункас и аз се натъкнахме на един завръщащ се боен отряд от гадове. Момъкът беше отишъл прекалено далеч на разузнаване. Всъщност не може да го обвини човек, тъй като кръвта му кипи, а освен туй един от хуроните се оказа страхливец и при бягството си увлече Ункас в засада.
— И скъпо плати за тази своя слабост!
Разузнавачът прокара многозначително ръка през гърлото си и кимна, сякаш искаше да каже: „Разбирам много добре.“ След това продължи:
— След като загубих момъка, аз се нахвърлих върху хуроните, както сам можете да предположите. Станаха няколко схватки между един или двама от техните разузнавачи и мене, но за това няма какво да се говори. И тъй, след като застрелях тези дяволи, аз се приближих доста до колибите без всякакво затруднение. После случайността ме отведе не другаде, а на самото място, където един от най-прочутите магьосници на племето се преобличаше, както ми стана ясно, за някакъв голям бой със сатаната. Впрочем защо трябва да наричам случайност това, което сега виждам, че е било умишлено дело ма провидението? И тъй, с един сполучлив удар по главата аз онесвестих нахалния измамник за известно време, оставих му малко орехи за вечеря, та да не вика, завързах го между две фиданки и отнесох маскировката му, като си присвоих ролята на мечката, за да може да се извърши церемонията.
— Отлично си изиграхте ролята! Дори самото животно би могло да се засрами от начина, по който го наподобихте.