— А сега, Алиса — прибави той, — ще видите още колко много, се очаква от вас. С помощта на нашия опитен и незаменим приятел, разузнавача, може би ще избягаме от тези диваци, но вие трябва да съберете всичката си смелост. Не забравяйте, че отивате в прегръдките на стария си баща, и както неговото щастие, така и вашето зависи именно от усилията ви.
— Готова съм да сторя всичко за баща си, който е направил толкова много за мене!
— А също и за мене — продължи младежът, като стисна нежно ръката, която държеше с двете си ръце.
Невинният и учуден поглед, който му отправи в отговор Алиса, убеди Дънкън в необходимостта да даде по-ясни обяснения.
— Нито мястото, нито случаят подхождат да ви занимавам с личните си желания — прибави той, — но кое сърце, тъй препълнено като моето, не ще пожелае да отхвърли товара си? Казват, че нещастието свързва хората повече от всичко друго. Общото ни страдание за вас направи всички думи между баща ви и мене излишни.
— А милата Кора? Разбира се, вие не сте забравили Кора, нали, Дънкън?
— Разбира се, че не сме я забравили! Не знаете колко тежко ни беше за нея. Старият ви баща не прави разлика между децата си, но аз, Алиса, нали няма да се обидите, ако ви кажа, че за мене нейните достойнства до известна степен бяха затъмнени …
— Тогава вие не познавате достойнствата на сестра ми — каза Алиса, като отдръпна ръката си. — За вас тя винаги говори като за най-скъпия си приятел.
— И аз с радост бих я счел за приятел — отвърна бързо Дънкън. — Желал бих дори тя да бъде за мене нещо повече. Но що се отнася до вас, Алиса, аз имам позволение от баща ви да се надявам за по-скъпа и по-близка връзка.
Алиса трепна силно и за миг склони настрани лице с вълнение, присъщо на нейния пол, но тя бързо се овладя и не издаде чувствата си.
— Хейуърд — каза тя, като го погледна право в лицето с трогателен израз на невинност и упование, — дайте ми възможност да се явя пред баща си и да поискам неговата благословия, преди да настоявате повече.
— Не трябва да казвам повече, но не можех да кажа и по-малко — готвеше се да и отвърне младият човек, когато едно леко потупване по рамото го прекъсна. Като скочи на крака, той се извърна и видя тъмната фигура и злобното лице на Магуа. Дълбокият и гърлен смях на дивака, който прозвуча в този момент, се стори на Дънкън като подигравка на някакъв демон. Ако беше последвал внезапния си порив, той щеше да се хвърли върху хурона и участта им би се решила в жестока борба. Но без никакво оръжие, не знаейки колко души можеха да се притекат на помощ на хитрия му враг, натоварен да бди за безопасността на тази, която точно в този момент му бе по-скъпа от всякога, той веднага изостави отчаяното си намерение.
— Какво желаете? — каза смирено Алиса със скръстени на гърди ръце. Мъчейки се да скрие голямата си тревога за Хейуърд, тя прояви същата сдържаност и студенина, с които винаги посрещаше посещенията на поробителя си.
Ликуващият индианец придоби отново суровия си вид, но се отдръпна предпазливо назад пред заплашителния поглед на огнените очи на младия човек. Той погледна упорито за миг и двамата си пленници, а после отиде настрани и спусна един пън пред някаква врата — не тази, през която бе влязъл Дънкън. Едва сега младият човек разбра по какъв начин го бяха изненадали и като си помисли, че е безвъзвратно загубен, притисна Алиса до гърдите си, готов да посрещне злата съдба, за която почти не съжаляваше, тъй като щеше да я сподели с такъв другар. Но Магуа не възнамеряваше веднага да прибегне към насилие. Очевидно неговите първи мерки бяха да задържи на сигурно място новия си пленник. Той дори не хвърли друг поглед към неподвижните фигури в средата на пещерата, преди да пресече напълно всичките им възможности за отстъпление през входа, който бе използувал самият той. Хейуърд наблюдаваше движенията му и продължаваше да стои твърд и непоколебим, все още притиснал нежната фигура на Алиса до гърдите си, едновременно твърде горд и твърде безпомощен, за да проси милост от един неприятел, чиито планове така често беше осуетявал. Когато Магуа постигна целта си, той се приближи до затворниците и каза на английски:
— Бледоликите хващат в капан хитрите бобри, но червенокожите знаят как да ловят ингизи!