— Хуроне, направи най-страшното, на което си способен — възкликна възбуденият Хейуърд, забравяйки, че залага два живота едновременно. — Еднакво презирам и тебе, и отмъщението ти.
— Дали бледоликият ще каже тези думи и когато го вържем на стълба за мъчения? — запита Магуа и с тия насмешливо, изречени думи показа колко малко вярва в твърдостта на Дънкън.
— И тук пред тебе, и пред лицето на племето ти ще ги повторя.
— Хитрата лисица е велик вожд — отвърна индианецът. — Той ще отиде да доведе своите воини, за да видят как един бледолик безстрашно ще се смее на мъченията.
Докато говореше, той се обърна и се готвеше да излезе през галерията, откъдето Дънкън бе дошъл, но до ухото му достигна някакво ръмжене и го накара да се поколебае. На входа се появи фигурата на мечката, която седна там и се заклатушка по свойствения си начин. Магуа, също като бащата на болната, погледна изпитателно за миг, сякаш за да разбере дали това бе истинска мечка. Той се издигаше твърде много над грубите суеверия на племето си и щом разбра по познатата дегизировка, че това е магьосникът, веднага се приготви да го отмине с хладно презрение. Но едно по-високо, по-заплашително ръмжене го накара отново да се спре. Тогава той, изглежда, реши да не се церемони повече и пристъпи решително напред. Мнимото животно, което се бе приближило малко, се върна бавно и като стигна до входа, изправи се на задните си крака и започна да цепи въздуха с лапите си, както прави животното, което представяше.
— Глупако! — възкликна вождът на хуронско наречие. — Върви да играеш при децата и жените и остави мъдрите мъже на мира! — Той отново се опита да мине край мнимия магьосник и дори не сметна За нужно да го заплаши с томахавката или с ножа си, които висяха на пояса му. Внезапно животното протегна ръце или — по-право лапи и го стисна така здраво, че прегръдката му можеше да съперничи на всеизвестната „мечешка прегръдка“.
Хейуърд наблюдаваше всички действия на Ястребово око с притаен дъх. Най-напред той пусна Алиса, после взе една връв от еленова кожа, която бе служила за връзването на някакъв вързоп, и когато видя, че и двете ръце на неприятеля са приковани до тялото му от железните мускули на разузнавача, той се хвърли към Магуа и здраво го върза. Ръцете и краката му бяха омотани двадесет пъти с връвта за по-малко време, отколкото ни е нужно да опишем това действие. Когато страшният хурон бе напълно завързан, разузнавачът го пусна и Дънкън го сложи по гръб на земята, съвсем безпомощен.
През време на цялата тази внезапна и необикновена операция Магуа не издаде никакъв звук, а се бореше отчаяно, докато разбра, че е попаднал в ръцете на човек, чиито мускули са много по-здрави от неговите. Но когато Ястребово око махна от себе си рошавата муцуна на животното, за да предотврати всякакви обяснения, и показа грубата си и сериозна физиономия пред погледа на хурона, самообладанието на последния бе сломено дотолкова, че от устата му се изтръгна вечното и неизменно:
— Хъх!
— Аха! Развърза най-после езика си — каза невъзмутимият му победител. — А сега, за да не си послужиш с него в наша вреда, ще трябва да затворя устата ти.
Тъй като нямаше време за губене, разузнавачът веднага се зае да вземе необходимите предпазни мерки и когато запуши с превръзка устата на индианеца, неприятелят му спокойно можеше да бъде смятан „извън строя“.
— Откъде влезе този дявол? — запита пъргавият разузнавач, след като завърши работата си. — Никакъв човек не е минавал край мене, след като ме оставихте.
Дънкън посочи вратата, през която Магуа бе влязъл и пред която сега имаше твърде много препятствия, та не можеше да им послужи за бързо отстъпление.
— Хайде, вземете момичето — продължи приятелят му. — Трябва да побегнем към гората през другия изход.
— Това е невъзможно! — каза Дънкън. — Скована е от страх и не може да се помръдне. Алиса, скъпа моя, съвземи се! Сега е моментът да бягаме. Уви, напразно! Тя чува, но не е в състояние да ни последва. Вървете, благородни и достойни приятелю, спасете се и ме оставете на съдбата ми!
— Всяка пътека има край и всяка беда носи някаква поука — отвърна разузнавачът. — Обвийте я в онези индиански постелки. Покрийте цялото й тяло. Ех, като това краче няма друго в цялата гора, то ще я издаде. Да, да, всичко закрийте. А сега я вземете на ръце и ме последвайте. Оставете всичко друго на мене.
Дънкън ревностно изпълни нарежданията на другаря си, взе леката Алиса на ръце и тръгна по стъпките на разузнавача. Намериха болната жена все още сама — така, както я бяха оставили — и продължиха бързо напред през галерията към изхода. Когато приближиха малката вратичка от дървени кори, многото гласове, които се чуваха отвън, им показаха, че приятелите и роднините на болната се бяха събрали и търпеливо очакваха да ги повикат отново да влязат.