— А вие? — запита изненадан Хейуърд. — Не ще се разделим тук, нали?
— Хуроните са задържали гордостта на делаварците — последният с благородната кръв на мохиканите е в тяхна власт — отвърна разузнавачът. — Отивам да видя какво може да се направи за него. Ако бяха взели вашия скалп, майоре, за всеки негов косъм щеше да падне по един негодник, както вече ви обещах, но ако сложат младия сагамор на стълба на мъченията, индианците ще видят как може да умре и един човек без примес в кръвта си.
Дънкън ни най-малко не се засегна от явното предпочитание, което жилавият горски жител проявяваше към този, който до известна степен можеше да се нарече негово осиновено чедо, а продължи да му изтъква всички възможни доводи против подобна безразсъдна постъпка. Алиса, прибавяйки и своята молба, подпомагаше Хейуърд да увещаят разузнавача да изостави решението си, което имаше изгледи да докара толкова голяма опасност при тъй малка надежда за успех. Красноречието и доводите им отидоха напразно. Разузнавачът ги слушаше внимателно, но нетърпеливо и най-после приключи разговора, като им отговори с глас, който накара Алиса веднага да млъкне, и показа на Хейуърд колко безплодни са всякакви по-нататъшни увещания.
— Чувал съм — каза той, — че в младите съществува едно чувство, което свързва мъжа и жената по-здраво, отколкото са свързани бащата и синът. Може да е така. Рядко съм бивал там, където живеят жени с моя цвят на кожата. Вие рискувахте живота си и всичко, което ви е скъпо, за да избавите това нежно същество, и предполагам, че на дъното на всичко лежи тъкмо това чувство. Що се отнася до мене, аз научих момъка да борави с пушка и той добре ми се е отплатил за всичко това. В много кървави схватки съм се сражавал редом с него и щом с едното си ухо чуех пукота на неговото оръжие, а с другото — пушката на сагамора, винаги знаех, че зад гърба ми няма неприятел. Зиме и лете, нощем и денем сме бродили заедно из пущинаците, хранили сме се от едно блюдо, единият е пазил, докато другите са спели. И няма да допусна да кажат, че Ункас е бил поведен към мъчение, когато аз съм бил наблизо… Една сила властвува над всички ни, какъвто и да е цветът на кожата ни, и нея аз призовавам да свидетелствува, че ако мохиканският момък загине поради липса на приятел, това значи, че верността е изчезнала от земята и че „Еленоубиеца“ е станал безвреден като свирката на певеца!
Дънкън пусна ръката на разузнавача; той се обърна и отново пое с твърди стъпки към колибите. След като се спряха за миг да изгледат отдалечаващата се фигура, Алиса и Хейуърд, вече свободни, но все пак тъжни, се отправиха заедно към далечното село на делаварците.
ГЛАВА XXVI
Въпреки твърдата си решителност Ястребово око напълно схващаше всички трудности и опасности, които щеше да си навлече. Докато вървеше към лагера, той напрягаше опитния си и остър ум, за да измисли планове, с които да противодействува на бдителността и подозрителността на своите врагове, които знаеше, че в това отношение никак не стоят по-долу от него. Магуа и магьосникът биха били първите, които разузнавачът би пожертвувал заради собствената си безопасност, ако не смяташе, че подобно действие, подходящо за един индианец, е съвсем недостойно за човек, който се хвали с непримесената си кръв. Следователно като разчиташе на здравината на вървите и на жилавите пръчки, с които бе завързал пленниците си, той тръгна право към центъра на селището.
Когато се приближи до жилищата, стъпките му станаха по-решителни и от очите му не отбягваше никакъв белег, бил той приятелски или вражески. Една занемарена колиба се издигаше малко преди другите и изглеждаше, че е била изоставена, преди да бъде напълно построена — вероятно поради липсата на някои необходими неща, като например дървен материал или вода. Но през пролуките й се виждаше да блещука слаба светлина, която показваше, че макар и недовършена, тя не беше без обитатели. Разузнавачът се запъти към нея подобно на разумен генерал, който се готви да проучи предните позиции на неприятеля, преди да се реши да проведе главното нападение.
Като зае поза, свойствена на животното, което представляваше, Ястребово око пропълзя до едно малко отверстие, откъдето се виждаше вътрешността на колибата. Оказа се, че това е жилището на Дейвид Гамът. Верният учител по пеене бе дошъл тук заедно със своите мъки, страхове и смирено упование в закрилата на провидението. Точно когато грозноватата му фигура попадна под погледа на разузнавача, самият горски жител в образа на мечка стана обект на най-дълбоки размишления от страна на самотното същество.