Колкото и дълбока да бе вярата на Дейвид в чудесата на древността, той отхвърляше вярването за намесата на свръхестествени сили в съвременния живот. С други думи, той искрено вярваше в способността на Варлаамовото магаре да говори, но гледаше с известен скептицизъм на певческите възможности на една мечка, при все че се увери в това чрез собствените си чувствителни уши. Във вида и държането на Дейвид имаше нещо, което показваше на разузнавача пълния безпорядък в главата му. Той седеше върху куп сухи клонки, от които вадеше по някоя и друга съчка, за да поддържа слабия огън, облегнал глава на ръката си, тъжно замислен. Любителят на музиката не бе променил нищо в облеклото си, както го описахме, освен че бе покрил плешивата си глава с триъгълната касторена шапка, която не се бе оказала достатъчно очарователна, за да събуди алчността на някой от поробителите му.
Ястребово око, който си спомни как бързо Гамът бе напуснал постелята на болната жена, сега направи известни догадки относно дълбоките му размишления. Най-напред обиколи колибата и като се увери, че беше съвсем изолирана и че особеностите на обитателя й вероятно я пазеха от посетители, той се осмели да мине през ниския вход и да се яви пред Гамът. Последният беше седнал така, че огънят остана помежду им. Когато Ястребово око се намести до единия му край, в продължение почти на една минута двамата се гледаха, без да проговорят. Голямата и тъй внезапна изненада се оказа прекалено силна — не за философията, а за вярата и издръжливостта на Дейвид. Той потърси свирката си и се изправи с някакво смътно намерение да опита магьосническото влияние на музиката.
— Тъмно и тайнствено чудовище! — възкликна той, като сваляше с разтреперани пръсти очилата си и търсеше верния си помощник във всяка беда — ценния сборник с псалмите. — Не познавам нито породата ти, нито намеренията ти, но ако кроиш нещо против личността и правата на един от най-смирените божи служители, чуй вдъхновените слова на младежа от Израел и се покай.
Мечката разтресе рошавото си тяло и един добре познат глас отвърна:
— Скрий свирката и приучи гърлото си към по-голяма скромност. Пет думи на прост и разбираем английски език точно сега струват колкото цял час кряскане.
— Какво си ти? — запита Дейвид, почти задъхан и съвсем неспособен да изпълни първоначалното си намерение.
— Човек като теб, чиято кръв е толкова чиста от всякакъв мечешки или индиански примес, колкото е и твоята. Тъй скоро ли забрави от кого получи глупавия инструмент, който държиш в ръката си?
— Възможно ли е това? — отвърна Дейвид, като задиша по-свободно, когато истината започна да се разкрива в съзнанието му. — На много чудеса съм се натъквал, откакто се намирам между безверниците, но положително никое от тях не е надминало това!
— Хайде, хайде — отвърна Ястребово око, като откри честното си лице, за да успокои съмненията на своя другар, — виждаш пред себе си една кожа, която може да не е толкова бяла, колкото тази на нежните същества, но ако в нея има червен оттенък, той се дължи само на ветровете и слънцето. А сега, да говорим за по-важни неща.
— Най-напред ми кажи какво стана с девойката и с младежа, който така смело я търсеше — прекъсна го Дейвид.
— Те се отърваха благополучно от томахавката на тази гадина. Но ти можеш ли да ме отправиш по следите на Ункас?
— Младият момък е затворен и много се боя, че е осъден на смърт. Дълбоко съм опечален, че човек с такива добри заложби ще трябва да умре в невежество и затова намерих един благочестив химн …
— Можеш ли да ме заведеш при него?
— Няма да бъде трудно — отвърна Дейвид колебливо, — обаче много се боя, че присъствието ти там по-скоро ще усложни, вместо да облекчи нещастното му положение.
— Не приказвай повече, а ме води! — отвърна Ястребово око, скривайки отново лицето си, и сам даде пример, като веднага излезе от колибата.
Докато двамата вървяха, разузнавачът подразбра, че спътникът му има достъп до Ункас благодарение на това, че го смятат за умствено разстроен, както и поради благоволението на един от пазачите, който говореше малко английски и Дейвид бе решил да го покръсти. Можем да се съмняваме дали хуронът разбираше намеренията на новия си приятел, но тъй като изключителното внимание ласкае дивака, както и цивилизования, то бе произвело споменатото въздействие. Излишно е да описваме по какъв хитър начин разузнавачът изтръгна тези подробности от простодушния Дейвид; нито пък ще се спираме тук върху нарежданията, които му даде, когато всичко му стана известно, тъй като тия неща ще бъдат обяснени на читателя при самото развитие на разказа.