Ункас се бе облегнал о стената на колибата и затворил очи, за да не гледа това неприятно същество. Но в момента, когато се чу съскането на змията, той се надигна и се огледа, а после сведе глава Надолу и затърси с очи във всички посоки, докато острите му очи се спряха на рошавото чудовище, където те останаха приковани като от някаква магия. Същите звуци се повториха отново и очевидно излизаха от устата на звяра. Очите на младежа още веднъж зашариха из вътрешността на колибата и като се върнаха там, където се бяха спрели най-напред, той промълви с дълбок, подтиснат глас.
— Ястребово око!
— Прережи вървите му — каза Ястребово око на Дейвид, който току-що се бе приближил до тях.
Певецът направи каквото му поръчаха и Ункас се почувствува свободен. В същия момент сухата кожа на животното тупна на земята и разузнавачът се изправи в същинския си вид. Мохиканът разбра интуитивно усилията на своя приятел и не издаде нито с дума, нито с движение изненадата си. След като Ястребово око свали рошавата си дреха, като просто развърза няколко кожени върви, той извади един дълъг бляскав нож и го сложи в ръката на Ункас.
— Червените хурони са навън — каза той. — Да бъдем готови.
В същия момент той сложи многозначително ръка върху друго подобно оръжие — и двете бяха плод на храбростта му, проявена същата вечер.
— Ще отидем — каза Ункас.
— Къде?
— При Костенурките. Те са деца на моите прадеди.
— Да, момко — каза разузнавачът на английски език, с който беше склонен да си служи, когато биваше малко разсеян, — вярвам, че същата кръв тече и в твоите жили, но времето и разстоянието са поизменили малко цвета и. Какво ще правим с мингозците пред вратата? Те са шестима, а на певеца не може да се разчита.
— Хуроните са самохвалковци? — каза презрително Ункас. — Техният тотем е еленът, но те се движат като охлюви. Делаварците са деца на Костенурката, но надбягват елена.
— Да, момко, вярно е това, което казваш, и не се съмнявам, че ако се надбягваш с тях, ще надминеш цялото им племе, а ако се надбягваш по права линия на разстояние от две мили, ще стигнеш до края и ще си поемеш дъх, преди някой от тези мошеници да е успял да измине и един хвърлей място. Но силата на белия човек е повече в ръцете, отколкото в краката. Що се отнася до мене, мога да пръсна черепа на един хурон така добре, както всеки способен човек, ала когато работата дойде до бягане, тези негодници ще надвият …
Ункас, който вече се беше приближил до вратата, готов да мине пръв, сега се отдръпна и отново се озова на дъното на колибата. Но Ястребово око беше твърде зает със собствените си мисли и не забеляза това движение, а продължи да говори повече на себе си, отколкото на другаря си.
— Но най-после — каза той — неразумно е да се пречи на един човек заради некадърността на другия. Така е, Ункас, ти ще направиш по-добре, ако побегнеш, докато аз си сложа отново кожата и се доверя на хитростта си, защото нямам бързи крака.
Младият мохикан не отговори, но спокойно скръсти ръце и се облегна на един стълб, който подпираше стената на колибата.
— Е — каза разузнавачът, като го погледна, — защо се бавиш? Ще има време и за мене, тъй като негодниците най-напред тебе ще подгонят.
— Ункас ще остане — беше спокойният отговор.
— Защо?
— За да се бие наред с бащиния си брат и да умре с приятеля на делаварците.
— Ех, момко — отвърна Ястребово око, като стисна ръката на Ункас в железните си пръсти. — Ако ме беше оставил, щеше да приличаш повече на мингозец, отколкото на делаварец. Но все пак се реших да ти направя това предложение, тъй като знам, че младите обичат живота. Е, това, което във войната не може да се направи със смелост, трябва да се направи с хитрост. Навлечи кожата. Не се съмнявам, че ще играеш ролята на мечка не по-зле от мен.
Каквото и да бе личното мнение на Ункас относно съответните им способности в това направление, външно с нищо не издаде, че смяташе себе си за по-ловък. Той се вмъкна бързо и сръчно в кожата на звяра и зачака нарежданията, които по-възрастният му другар щеше да му даде.
— А сега, приятелю — каза Ястребово око, като се обърна към Дейвид, — една размяна на дрехи ще представлява за тебе голямо удобство, тъй като никак не си свикнал с трудностите на живота из тези пущинаци. Ето, вземи ловната ми риза и калпака ми, а ми дай твоята наметка и шапка. Трябва да ми повериш освен това книгата и очилата, а също и свирката. Ако някога се срещнем при по-благоприятни обстоятелства, ще си ги получиш отново заедно с благодарността ми.